- Световният дълг надхвърли 365 трилиона долара, а развитите икономики плащат над 3,3 трилиона долара годишно лихви.
- Франция е под нарастващ натиск заради скъпото заемане и дълг от 118,5% от БВП, като вече плаща повече от Италия и Гърция.
- По-високите лихви оставят по-малко средства за образование, здравеопазване и пенсии и могат да доведат до по-високи данъци и по-скъпи кредити.
През последните седмици стотици хиляди хора излязоха по улиците в цяла Европа, разгневени от растящите разходи за живот, ниските заплати, недостъпните жилища и недостатъчното финансиране на училищата.
Протестите във Франция, Белгия, Италия и Португалия понякога прерастваха в сблъсъци, грабежи и палежи, макар че много от демонстрациите останаха мирни.
Франция се оказа в центъра на размириците. Според Министерството на вътрешните работи в събота над 550 000 души са участвали в демонстрации в цялата страна на фона на продължаващите от седмици ученически и студентски протести срещу проблемите в образованието и високите разходи за живот.
Безредиците насочиха вниманието към нарастващия бюджетен натиск, който правителствата трудно овладяват. Години наред на значително заемане на средства доведоха до натрупването на огромни дългове в много европейски държави, а обслужването им става все по-скъпо.
Разходите на Франция по новите заеми са на най-високото си равнище от 2002 г. насам. Колкото повече правителствата харчат за лихви, толкова по-малко средства им остават за училищата, болниците и пенсиите, за които настояват протестиращите.
В този визуален анализ „Ал Джазира“ разглежда как правителствата заемат средства, къде се нарежда Франция сред най-задлъжнелите държави и какви трилиони долари харчат правителствата за лихви.
- Как правителствата заемат пари?
Правителствата заемат средства по начин, подобен на този на обикновените хора, но вместо да се обръщат към банка, те продават облигации.
В замяна държавата плаща на купувачите лихва и се задължава да върне цялата сума на определена дата.
Десетгодишната облигация представлява заем, който правителството трябва да изплати след десет години. Доходността ѝ, възвръщаемостта, която инвеститорите получават срещу предоставените средства, е най-внимателно следеният показател за доверието на пазарите в способността на дадена държава да управлява дълга си.
Ето как работи механизмът:
- Правителството заема пари - инвеститор плаща 100 евро за десетгодишна облигация.
- Правителството изплаща лихва - всяка година в продължение на десет години инвеститорът получава фиксирано плащане. При лихва от 2,5% това са 2,50 евро годишно, или общо 25 евро. При лихва от 5% сумата е 5 евро годишно, или общо 50 евро.
- Правителството връща заема - след десет години инвеститорът получава обратно първоначалните 100 евро.
- Какво се случва, когато заемите поскъпнат?
Когато цените на облигациите падат, доходността им се повишава, което оскъпява заемите. Подобно на семейство, изправено пред по-висока лихва по ипотеката си, правителството започва да харчи повече за лихви и разполага с по-малко средства за основни обществени услуги като училища, болници и пътища.
Разходите по десетгодишните заеми на големите европейски икономики не са достигали 5% от началото на 2000-те години, малко след въвеждането на еврото.
По време на дълговата криза в еврозоната през 2010–2012 г. толкова високи или дори по-високи лихви плащаха само държави в затруднено положение като Гърция, Италия и Испания. Доходността над 7% принуди Ирландия и Португалия да поискат спасителна финансова помощ.
Сега Франция плаща около 5% за заем със срок от десет години, в сравнение с 3,41% за Германия. Разширяващата се разлика показва, че инвеститорите искат по-висока доходност, за да отпускат средства на Франция.
Графиката по-долу показва разходите по десетгодишните заеми в страните от еврозоната и във Великобритания. Франция вече плаща повече от Италия и Гърция, две от държавите, засегнати най-тежко от дълговата криза в еврозоната. По-високи разходи има единствено Великобритания, която не е част от еврозоната.
- Кои държави са най-задлъжнели?
Съединените щати имат безспорно най-големия държавен дълг в света, 41,4 трилиона долара, или 127% от брутния вътрешен продукт (БВП). САЩ имат предимството да заемат в долари, водещата световна резервна валута, което поддържа глобалното търсене на американски дългови инструменти. Възможностите им за заемане на средства обаче не са неограничени.
На второ място е Китай с дълг от 22,5 трилиона долара, или 104% от БВП. Япония дължи 8,7 трилиона долара и има най-високото съотношение между дълг и БВП сред големите икономики - 199%. Дългът на Великобритания възлиза на 4,4 трилиона долара, или 102% от БВП.
Франция е на пето място в света с дълг от 4,2 трилиона долара, или 118,5% от БВП. Това е повече от дълга на Италия, който възлиза на 3,7 трилиона долара, макар че италианският дълг е по-голям спрямо размера на икономиката на страната, 138% от БВП. Германия дължи 3,5 трилиона долара, което се равнява на едва 65% от БВП.
Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира, че държавният дълг на Франция ще нарасне до 121,8% от БВП до 2030 г. Това допълнително затруднява усилията за поставяне на публичните финанси на страната на устойчив път.
Според данни на Международния валутен фонд (МВФ) от октомври 2026 г., България се нарежда на 81-во място в света по размер на държавния дълг. Общият държавен дълг на България възлиза на 48,3 милиарда долара. За сравнение, през 2010 г. той е бил едва 7,1 милиарда долара, което показва значителен ръст през последните години. В същото време дългът като процент от брутния вътрешен продукт (БВП) е 33%.
- Сметката за лихви от 3,3 трилиона долара
Глобалният дълг, който включва задълженията на правителствата, домакинствата и компаниите, е нараснал с 10 трилиона долара през първата половина на 2026 г. и е надхвърлил 365 трилиона долара, сочат данни на Института за международни финанси (IIF). Това се равнява приблизително на 44 000 долара за всеки човек на Земята. Значителна част от увеличението идва от развиващите се пазари.
Обслужването на този дълг е скъпо. През последната година развитите икономики са платили над 3,3 трилиона долара лихви по държавните си облигации. Това е повече от глобалните разходи за отбрана, 3,1 трилиона долара, за изкуствен интелект, 2,6 трилиона долара, или за чиста енергия - 2,3 трилиона долара.
За обществото нарастващите разходи за лихви означават по-малко средства за услуги като образованието, здравеопазването и пенсиите. За да покрият сметката, правителствата може да се наложи да повишат данъците или да съкратят разходите. По-високите разходи за държавно заемане могат също да доведат до поскъпване на ипотечните кредити, заемите за автомобили и лихвите по кредитните карти.
* Данните са към 2021 г.
** Данните са към 2022 г.
