- МВФ предупреждава, че бюджетните дефицити на страните от Г-7 се очаква да останат над 6% от БВП, което може да доведе до трайно нарастване на държавния дълг и бъдещи финансови кризи.
- Франция и САЩ са посочени като най-уязвими заради високите дефицити, растящия дълг и политическите трудности при прокарването на бюджетни реформи.
- Канада и Германия са оценени като по-стабилни, а Япония и Италия засега ограничават рисковете си; Великобритания пък е критикувана за неизпълнените обещания за фискална дисциплина.
Which G7 economy is the profligacy poster child? https://t.co/8kYAX65GMU
— Financial Times (@FT) October 22, 2026
На годишните си срещи миналата седмица Международният валутен фонд (МВФ) изпревари искането на администрацията на Тръмп организацията да се „върне към основните си задачи“. Темите за климата и правата на жените отстъпиха място на дискусиите за тежкото състояние на публичните финанси, особено в най-големите развити икономики. Това посочва Крис Джайлс в свой анализ за Financial Times.
При откриването на срещите управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева заяви: „Какъв е най-настоятелният ни призив към политиците в момента? Да предприемат спешни мерки за укрепване на фискалната система, преди пукнатините да се разширят.“ Посланието ѝ беше насочено и към страните от Г-7, чиито икономики са твърде големи, за да могат да бъдат спасени с финансиране от фонда, смята Джайлс.
С изключение на американския министър на финансите Скот Бесънт, който не присъства на срещите в Банкок, повечето финансови министри изразиха съгласие и посочиха националните прогнози за намаляване на бюджетните дефицити. Обещания за незабавни действия обаче липсваха, допълва Джайлс.
Това е разбираемо. Публичните финанси могат да се движат по неустойчив път много дълго време, преди да настъпи срив, коментира той.
Всъщност резултатите на страните от Г-7 в усилията за оздравяване на публичните финанси са по-лоши, отколкото Георгиева очерта. През последното десетилетие МВФ многократно беше принуден да повишава прогнозите си за бюджетните дефицити на тези държави. Преди пандемията фондът обикновено очакваше дефицитите да се стабилизират на около 2,5% от брутния вътрешен продукт (БВП). Прогнозите, публикувани този месец, предвиждат те да останат над 6%, равнище, което ще постави държавния дълг на трайно възходяща траектория и в крайна сметка ще доведе поне една страна от Г-7 до криза, коментира още авторът на Financial Times.
Канада и Германия на практика могат да бъдат изключени от списъка на държавите, които биха понесли най-тежкия удар при срив на пазарите. И двете имат ниски нива на дълга и традиции във воденето на предпазлива фискална политика. Германия неотдавна увеличи бюджетните си дефицити, за да финансира разходи за отбрана и инвестиции, разходи, които изобщо не е трябвало да бъдат съкращавани толкова драстично в миналото. Тези две държави имат малко основания за тревога, допълва Крис Джайлс.
Мога предпазливо да изключа и Япония от надпреварата за титлата символ на прекомерните държавни разходи. Макар през 2026 г. нетният ѝ държавен дълг да е вторият най-висок в Г-7, в продължение на много години страната редовно отчита значително по-малки дефицити от прогнозираното. Докато политици като премиера Санае Такаичи говорят убедително за разширяване на държавните разходи, Министерството на финансите продължава да държи здраво юздите, пише още Джайлс.
След Япония картината става по-сложна. Италия има едно от най-високите равнища на нетен държавен дълг в Г-7, но кризата в еврозоната от 2010 до 2015 г. я принуди да поддържа трайни първични бюджетни излишъци, нещо, което страната последователно успява да постига. Съотношението на дълга към БВП също остава стабилно. Това не е рецепта за криза, посочва авторът.
Миналата седмица МВФ може би похвали прекомерно плановете на Великобритания за фискална консолидация. Очаква се бюджетът, който ще бъде представен следващата седмица, да покаже отклонение от заложените цели. Великобритания има неприятния навик да се държи като ненадежден партньор по въпроса за бюджетния дефицит, постоянно обещава финансова дисциплина, но не изпълнява обещанията си. Страната трябва да докаже, че може действително да намали дефицита, а не само да говори за това, коментира Джайлс.
Така остават Франция и САЩ. И двете имат история на обещания за намаляване на дефицитите, които така и не се реализират, съчетана с високи дефицити и бързо нарастващ държавен дълг. Според последните прогнози на МВФ до 2031 г. и двете ще надхвърлят Япония по съотношение на нетния държавен дълг към БВП. А Япония е единствената от тях, която има история на резултати, по-добри от прогнозите на фонда, пише Крис Джайлс.
Политическата обстановка и в двете държави е неблагоприятна за необходимите реформи за намаляване на дефицитите. Във Франция лидерът на крайната десница Марин льо Пен говори за отговорност, но се противопостави на реформата на пенсионната възраст, която е от ключово значение за подобряването на публичните финанси. По-центристките политици не успяват да прокарат бюджет. В САЩ нито една от двете основни политически партии не вижда полза от фискалната дисциплина като стратегия за спечелване на избори, коментира авторът.
МВФ внимателно подчерта, че реформите са спешни, без да прогнозира непосредствена катастрофа. Но фискалните проблеми приличат на демографските процеси: изключително лесно е да се предвиди развитието им, с изключение на момента, в който преградата се пропука и настъпи срив, допълва Крис Джайлс.
Сред страните от Г-7 Франция и САЩ се движат към сблъсък със стената. Последиците ще бъдат тежки. Просто не знаем коя от двете държави ще катастрофира първа, заключва Крис Джайлс.
Този коментар изразява личното мнение на автора и може да не съвпада с позицията на Vesti.bg.
