В българската пенсионна система е отслабена връзката между осигурителния принос и размера на бъдещата пенсия. Това посочва в свой анализ проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет.
Според него критиките към системата през последните години са много, но конкретните предложения за нейното усъвършенстване остават сравнително малко. Най-често се посочва именно слабата връзка между внесените осигуровки и размера на пенсията, без достатъчно да се анализират причините и възможните решения.
Държавната пенсионна система работи на разходопокривен принцип — текущите осигурителни вноски се използват за изплащане на пенсиите на настоящите пенсионери. Това е класически солидарен модел, основан на междупоколенческа солидарност.
Какви са пенсиите в Германия? И как е другаде в Европа?
От икономическа гледна точка обаче размерът на пенсията трябва в значителна степен да отразява действително внесените осигурителни вноски. По думите му системата изпълнява и социални функции, но връзката между индивидуалния принос и пенсионните права трябва да бъде достатъчно силна, за да стимулира участието в нея.
- Къде е основният проблем
Действащата формула определя пенсията чрез средния осигурителен доход за страната, индивидуалния коефициент и осигурителния стаж.
Средният осигурителен доход има важно предимство — той осъвременява трудовия принос спрямо текущото равнище на доходите. На практика обаче именно този показател се превръща в доминиращ фактор, докато индивидуалният принос влияе по-незначително върху крайния размер на пенсията.
Проф. Манов посочва, че това отслабва стимулите за деклариране на реалните доходи.
Допълнително изкривяване създава гарантираният минимален размер на пенсията, който въвежда елемент на социално подпомагане в рамките на осигурителната система. Pезултатът е насърчаване на осигуряването върху минимални доходи, укриването на осигурителен доход и неформалната заетост.
Проблемът се задълбочава и от неблагоприятната демографска структура. В анализа се посочва, че на един пенсионер в България се падат приблизително 1,38 осигуряващи се лица, докато средното за ЕС е около 2,7 работещи на един пенсионер. Това ограничава приходите от осигурителни вноски и увеличава зависимостта на системата от държавния бюджет.
-
Основният структурен проблем
Според проф. Манов основният структурен проблем на действащата система е недостатъчно силната зависимост между индивидуалния осигурителен принос и размера на получаваната пенсия.
Пенсия в Швеция: Как функционира системата
Докато тази връзка не бъде съществено засилена, стимулите за пълноценно участие в системата ще останат слаби, а финансовата ѝ устойчивост ще продължи да се влошава.
- Какви принципи трябва да следва реформата
Mеждународният опит показва няколко основни принципа, върху които се изграждат устойчиви пенсионни системи: прозрачност, финансова устойчивост, актуарна справедливост, автоматична адаптация към демографските промени и ясно разграничаване между осигурителната и социалната функция.
Pеформата не трябва да подменя изцяло съществуващата система, а да я усъвършенства институционално чрез адаптиране на доказани европейски практики към българските условия.
- Точков модел за повече прозрачност
Като добра европейска практика проф. Манов посочва пенсионните системи на Германия и Австрия, които използват точков модел за оценка на осигурителния принос.
При такъв модел всяка година осигурителният доход се съпоставя със средния осигурителен доход за страната и така се формират пенсионни точки. При отпускане на пенсия общият брой точки се умножава по ежегодно определяна стойност на една пенсионна точка.
Променят втората пенсия, натрупани са 16 млрд. евро
Прилагането на подобен модел в България би осигурило по-голяма прозрачност, предвидимост и проследимост на пенсионните права. Осигурените лица ще могат да получават информация за натрупаните права и прогнозния размер на бъдещата си пенсия.
- Автоматични стабилизатори срещу дефицити
Друг пример е шведският модел на условно дефинирани вноски — Notional Defined Contribution, или NDC.
Този модел съчетава солидарния характер на разходопокривната система с висока степен на финансова дисциплина. При него всички осигурителни вноски се отчитат по индивидуални виртуални сметки и ежегодно се индексират според развитието на икономиката.
При пенсиониране натрупаните права се преобразуват в пожизнена пенсия чрез коефициент, който отчита очакваната продължителност на живота на съответното поколение.
Допълнително системата включва автоматичен механизъм за балансиране, който предотвратява натрупването на структурни дефицити. Според проф. Манов въвеждането на подобни автоматични стабилизатори би ограничило необходимостта от периодични политически корекции на пенсионните параметри и би повишило финансовата устойчивост на държавното обществено осигуряване.
- Да се отчита целият трудов живот
В анализа е посочена и практиката във Франция и Италия, където размерът на пенсията се определя въз основа на практически целия осигурителен период.
Европейската практика показва, че устойчивите пенсионни системи се основават на максимално пълно отчитане на осигурителния принос през целия трудов живот.
За България подобна промяна би създала по-силни стимули за деклариране на реалните доходи, би ограничила възможностите за избягване на осигурителни вноски и би възстановила връзката между индивидуалния принос и пенсионните права.
- Осигурителната и социалната функция да се разделят
Съществен проблем на действащата система според анализа е преплитането на осигурителния и социалния принцип.
Минималните пенсии и други социални елементи често се финансират чрез бюджета на държавното обществено осигуряване. Това отслабва принципа на еквивалентност и увеличава финансовия натиск върху системата, посочва проф. Манов.
Като пример той дава практиката на Дания, при която социалната защита срещу бедност се финансира чрез общите данъчни приходи, докато осигурителната пенсия се определя въз основа на направения принос.
Според анализа подобно институционално разделение би повишило прозрачността и финансовата дисциплина на българската пенсионна система.
- Електронни пенсионни извлечения
Експертът посочва и дигитализацията като инструмент за повишаване на общественото доверие.
В анализа се дават примери със Швеция и Нидерландия, където всеки осигурен получава индивидуална прогноза за бъдещата си пенсия при различни сценарии.
Въвеждането на електронни пенсионни извлечения чрез информационните системи на Националния осигурителен институт би повишило финансовата грамотност, би насърчило доброволното пенсионно осигуряване и би засилило общественото доверие в системата.
- Какъв модел се предлага за България
Най-подходящо за България е изграждането на комбиниран модел, който съчетава няколко елемента:
- прозрачна точкова или NDC-базирана формула в първия стълб;
- ясно отделяне на социалния компонент от осигурителния;
- постепенно укрепване на втория капиталов стълб;
- автоматични демографски корекции;
- разширяване на електронните услуги и достъпа до информация за индивидуалните пенсионни права.
Предложеният модел не цели подмяна на съществуващата система, а нейното институционално усъвършенстване чрез адаптиране на европейски практики към българските условия.
Основната цел според проф. Манов е да се постигне по-добър баланс между солидарността и осигурителната еквивалентност, като едновременно се повишат прозрачността, финансовата устойчивост и общественото доверие в пенсионната система.
Подобен подход би намалил необходимостта от чести политически намеси, би подобрил предвидимостта на системата и би създал по-стабилна основа за дългосрочната адекватност на пенсионните доходи.
