Преговорите между българските млекопреработватели и големите търговски вериги за въвеждане на доброволен механизъм за контрол върху ценообразуването на основни млечни продукти са в застой. Предложеният меморандум за сътрудничество, целящ да ограничи надценките по веригата на доставки, не е получил подкрепата на търговците, което оставя потребителите в несигурност относно бъдещите цени.
Инициативата, разработвана в продължение на около три месеца, е надграждане на законодателните усилия на правителството за стабилизиране на пазара. Тя предвижда кооперирането на 120 млекопреработвателни предприятия, които да предлагат продукцията си под единен стандарт в големите търговски обекти, съобщи в ефира на "Здравей, България" председателят на Националната асоциация на млекопреработвателите Владислав Михайлов, цитиран от NOVA.
Предложението: Разпределяне на надценките между производител и търговец
В основата на предложения меморандум стои ангажимент от страна на производителите да реализират продукцията си на база заводска себестойност, плюс транспортни разходи и надценка, не по-висока от 10%. Този механизъм е предвиден за пет основни категории продукти: кисело мляко, прясно мляко, сирене, масло и кашкавал. Според Михайлов, това е доброволно и едностранно поет ангажимент от страна на преработвателите.
От своя страна, на търговските вериги е предложен ответен ангажимент – да прилагат търговска надценка в диапазона между 25% и 35% върху доставената от производителите цена. Михайлов илюстрира модела с пример: „Едно евро, да кажем, е себестойността на един литър мляко - условна цифра. Ние го доставяме на едно евро и десет цента. И търговската верига да може да сложи 25% до 35% отгоре“.
Веригите рискуват глоби до 135 млн. евро: КЗП сезира КЗК заради надценки, каквито няма в Европа
Причината за застоя: Юридически притеснения
Въпреки че първоначално търговските вериги са проявили интерес и са водени разговори с четири от петте най-големи вериги в страната, споразумение не е постигнато. Според Владислав Михайлов, процесът е „на трупчета“, тъй като от страна на търговците са повдигнати въпроси от юридическо естество. Основните им притеснения са свързани с това, че подобен меморандум би могъл да се тълкува като ограничаване на свободата на договаряне и ценообразуване.
Председателят на асоциацията на млекопреработвателите обаче подчертава, че при изготвянето на документа е използвана „сериозна юридическа помощ“ и той е напълно законен. „Няма проблем с този меморандум, тъй като ние не говорим нито за таван на цените, нито за таван на надценката“, заяви той, като уточни, че става дума за доброволно поети ангажименти, а не за регулаторни тавани.
Манолова: Веригите слагат 125% надценка на маслото и 99% на кашкавала
Какво следва
Въпреки липсата на категоричен отказ от страна на търговските вериги, бъдещето на общия меморандум остава неясно. Владислав Михайлов изрази надежда концепцията да бъде реализирана в рамките на няколко месеца. Той също така заяви, че млекопреработвателите остават твърди в намерението си да спазват своя доброволно поет ангажимент за 10-процентова надценка, независимо от подписването на документа.
„Беше хубаво този меморандум да го има, защото това е ангажимент, който ние категорично поехме доброволно и ще го спазим“, заключи той.
