В сички имаме нашите страхове и притеснения.
Може би, гледайки се в огледалото, ви се иска зъбите ви да бяха по-бели и равни, кожата - по-гладка, косата - по-гъста и лъскава.
Въпреки това, щом се отдалечим от огледалото, тези страхове изчезват и продължаваме с деня си.
Но какво би станало, ако тези несигурности вместо да избледнеят, се засилят и повлияят, и компрометират ежедневието ни. Тогава става въпрос за телесно дисморфично разстройство, наричано още Синдром на Изкривеното огледало.
Според Американската асоциация за борба с безпокойството и депресията
телесната дисморфия е състояние,
което включва повтарящо се поведение и изтощителни дейности на даден човек спрямо незначителен или въображаем недостатък в някоя част от тялото му.
Най-често възприеманите части на тялото като недостатък са
носът, косата, кожата, гениталиите, теглото или формата на тялото.
Този вид обсебващо поведение води до прекъсване на ежедневните дейности, цели и социални контакти, ако не и напълно да ги прекрати. В някои случаи извънредният стрес, причинен от телесната дисморфия, води и до самоубийство.
Insecurities: We’ve all got ‘em. Perhaps when looking in the mirror, we wish our teeth were whiter, our skin smoother, our hair shinier. via @SheKnows https://t.co/qwm0WnXpRV
— Mental Health Commission of Canada (@MHCC_) October 14, 2021
Кое предизвиква Синдрома на Изкривеното огледало?
Обикновено това разстройство се случва по време на пубертета. Дисморфията може да произтича и от редица биологични и екологични фактори, а според някои - медиите са вероятният причинител. Един лекар обаче оборва последното твърдениe:
"Въпреки че твърде много се фокусираме върху медиите спрямо начина, по който изглеждаме, това разстройство се среща навсякъде по света, независимо от достъпа до медии и социалните мрежи", казва д-р Еда Горбис, директор и основател на Института по борбата с тревожните разстройства в Уестууд. "Само тези, които са предразположени към това разстройство, ще се сблъскат с него", казва Горбис.
Има ли лечение?
Възприятието за себе си при човек с телесна дисморфия е невероятно изкривена и докато пластичната операция би "туширала" възприетия "недостатък", манията на дадения човек може да се фокусира върху друга точка на тялото.
Д-р Еда Горбис съветва хората с телесна дисморфия да не прибягват до хирургията, ами вместо това да открият първоизточника на "недостатъка" и да третират "проблема" като психиатрично разстройство.
Синдромът на Изкривеното огледало може да се третира с медикаменти, предписани от специалист, в комбинация с когнитивно-поведенческа терапия, за да променим възприятието за себе си.
Д-р Еда Горбис например използва нетрадиционни методи при работата ѝ с пациенти с телесна дисморфия, като реално включва изкривени огледала за забавление.
"Целта на психиатрията е да екстернализира изкривените чувства", обяснява Горбис. "Тези огледала помагат на пациентите да разберат как виждат себе си ежедневно и екстерналзират онова, което вътрешно е разбрано погрешно".
