О коло 62% от хората кръстосват десния крак над левия, 26% - обратно, а 12% нямат предпочитания.
Обикновено има два начина да седнете на стола и да кръстосате краката си - единият е в коляното, а другият - в глезена. Но колкото и да е удобно да седите с кръстосани крака, вредно ли е това за вашето здраве и стойка? „Сайънс Алерт“ разглежда доказателствата.
Първо, изследванията показват, че седенето с кръстосани крака може да увеличи неправилното разположение на бедрата, като едното е по-високо от другото. Освен това се променя скоростта, с която кръвта се движи през кръвоносните съдове в долните крайници, което може да увеличи риска от образуване на кръвни съсиреци.
Повечето изследвания сочат, че кръстосването в коленете е по-лошо от кръстосването в глезените. Всъщност седенето по този начин може да доведе до повишаване на кръвното налягане поради натрупването на кръв във вените и необходимостта сърцето да работи срещу това. Това може да увеличи риска от увреждане на кръвоносните съдове, поради което, когато си мерите кръвното налягане, трябва да сте стъпили с крака на пода.
Колкото по-дълго и по-често седите с кръстосани крака, толкова по-вероятно е да имате дългосрочни промени в дължината на мускулите и разположението на костите в таза. А поради начина, по който е свързан скелетът ви, кръстосването на краката може да доведе и до неправилно подреждане на гръбначния стълб и раменете.
Позицията на главата ви потенциално може да се разстрои поради промени в костите на шията, тъй като гръбначният стълб компенсира, за да поддържа центъра на тежестта над таза. Вратът ви може да бъде засегнат и поради това, че едната страна на тялото е по-слаба от другата. Същият дисбаланс може да се наблюдава и в мускулите на таза и долната част на гърба в резултат на неправилна стойка и натоварвания, причинени от седенето с кръстосани крака. Тазът може да се разбалансира и поради продължителното разтягане на глутеалните мускули от едната страна, което означава, че те отслабват.
Дългото седене с кръстосани крака увеличава вероятността от поява на сколиоза (неправилно изравняване на гръбначния стълб) и други деформации. То може да причини и синдрома на големия трохантер - често срещано и болезнено състояние, което засяга външната страна на бедрото и подбедрицата.
Изследванията показват също, че седенето с кръстосани крака може да изложи перонеалния нерв, известен още като фибуларен нерв, в долната част на крака на риск от компресия и нараняване. Обикновено това се проявява като слабост при опит за повдигане на малкия пръст на стъпалото, както и като по-обезпокоително падане на стъпалото - когато цялото стъпало виси надолу. Въпреки че в повечето случаи това е краткотрайно и се възстановява в рамките на няколко минути.
Съществуват и доказателства, че кръстосването на краката може да повлияе на производството на сперматозоиди. Това е така, защото температурата на тестисите трябва да бъде между 2°C и 6°C под стандартната телесна температура.
Седенето повишава температурата на тестисите с 2°C, а кръстосването на краката може да повиши температурата на тестисите с до 3,5°C. А проучванията показват, че повишаването на температурата на скротума или тестисите може да намали както броя, така и качеството на сперматозоидите.
Трябва също да се отбележи, че поради различията в анатомията на мъжете и жените вероятно за жените е много по-лесно да седят с кръстосани крака - особено защото мъжете имат по-малък обхват на движение в тазобедрената става.
Изследванията обаче показват, че седенето с кръстосани крака може да е полезно за някои хора. Едно малко проучване от 2016 г. например установява, че при хора, които имат един крак по-дълъг от другия, седенето с кръстосани крака може да помогне за регулиране на височината на двете страни на таза, което подобрява подравняването.
Седенето с кръстосани крака също така изглежда намалява активността на някои мускули, особено на косите мускули (тези, където поставяте ръцете си на бедрата), в сравнение със седенето с крака напред. Това може да помогне за отпускане на основните мускули и да предотврати прекомерното натоварване.
Също така има доказателства, че седенето с кръстосани крака подобрява стабилността на сакроилиачните стави (отговорни за пренасянето на тежестта между гръбначния стълб и краката).
И разбира се, в известната поза за йога или медитация (позиция лотос) хората седят на пода с кръстосани крака. Има ограничени данни дали дългите периоди от време, прекарани в тази позиция, могат да доведат до някои от проблемите, които причинява седенето с кръстосани крака на стол. Всъщност за много хора йогата е от огромна полза - дори за тези, които вече имат проблеми с коленете.
И така, заключението? Вероятно е по-добре да избягвате да кръстосвате краката си, ако можете.
Въпреки това много от рисковите фактори, свързани с кръстосването на краката, вероятно се изострят от други основни проблеми, като заседнал начин на живот и затлъстяване.
Затова основният съвет е да не седите неподвижно в една и съща позиция твърде дълго и да поддържате редовна активност.
