Миома: всичко, което да знаем за това доброкачествено образувание

М иомите са доброкачествени тумори на матката, които засягат от една четвърт до една трета от жените в репродуктивна възраст.

Миомите обикновено са във формата на топка, макар че понякога се срещат и асиметрични. Предимно твърди са, меки стават вследствие на някакви дегенеративни процеси.

Различават се според разположението си в матката: субмокозни са тези, които растат към маточната кухина; интрамурални са най-често срещаните и те се развиват вътре в маточните мускули; субсерозните растата на повърхността на матката, към коремната кухина.

Чрез изследване на тъканта лекарите установяват какъв е видът на образуванието, но обикновено повечето миоми са доброкачествени. Едва в 0,5% от случаите миомите са злокачествени.

Симптоми за наличието на миома

Ненормално кървене

Необичайното кървене (всяко, което не е свързано с менструацията) най-често е симптом за жена с миома, а продължителността и обилността на кървенето могат да са различни. Обикновено става въпрос за обилно кървене, повече от 80 мл, последвано от симптоми на анемия. Този симптом се среща при една трета от жените, които имат миома.

Напрежение

Напрежението в малкия таз, което възниква поради размера на миомата, която притиска съседните органи, също може да причини нарушения при уринирането (например често уриниране) или при отделителната система (например запек).

Болки

Болката възниква поради недостатъчното кръвоснабдяване на миомния възел и настъпването на некроза поради контракциите на матката, която се стреми да „роди“ миомния възел. Болка възниква и поради натиска на миомния възел върху околната нервна тъкан.

Безплодие и спонтанни аборти

Миоми се откриват при от 5 до 10% от безплодните жени, а спонтанни аброрти се случват два пъти по-често при жени с миоми.

Лечение

При жените, които не изпитват никакви проблеми и миомата не пречи на репродуктивната им фукнция, лечение не е необходимо, особено в периода по време и след менопауза.

Разбира се, един от възможните варианти за лечение, е чрез хирургична намеса. Такава може да ви бъде препоръчната от вашия гинеколог след един или серия от прегледи.

Възможно е и лечение чрез интервенционна радиология. Методите са: емболизация и ултразвукова термоаблация.

В някои случаи се провежда и хормонална терапия, тъй като през годините чрез изследвания е доказано, че при някои пациенти стимулирането на определен вид хормони спомага за смаляването на образуванията.