П редставете си сърдечен ритъм дълбоко под Земята – мек, периодичен и невидим за човешкото око. На всеки 26 секунди слаб сеизмичен импулс се излъчва от дълбините на земната кора. Той не разрушава градове и не причинява вреди, но тези вибрации продължават без прекъсване, вълнувайки сеизмолози и геофизици по целия свят.
26-секундният пулс на Земята може и да не е предвестник на бедствие, но е силно напомняне за вътрешните ритми на планетата – ритми, които тепърва започваме да разбираме. С развитието на технологиите и усъвършенстването на данните бъдещи изследвания може най-сетне да обяснят произхода на този пулс. Дотогава той остава тиха загадка, която се повтаря безотказно – дълбоко под океана и под краката ни.
Как е открит пулсът на Земята през 60-те години
Според публикации на списание Discover историята на този „тих“ пулс започва преди повече от 60 години. В началото на 60-те години на ХХ в. геофизикът Джак Оливър, работейки с примитивната за времето си сеизмична апаратура, забелязва необичаен ритмичен сигнал в сеизмограмите. Той определя източника му като намиращ се в екваториалната част на Атлантическия океан и установява, че сигналът е периодичен и се усилва в определени периоди от годината.
Въпреки революционното си откритие, ограниченията на сеизмичната технология по онова време не позволяват сигналът да бъде напълно потвърден. Така той остава научно любопитство, почти забравено в продължение на години.
Проучване на Университета на Колорадо потвърждава ритмичния трус на Земята
През 2005 г. изследователи от Университета на Колорадо в Боулдър възраждат интереса към този странен феномен. Сеизмологът Майк Рицуолър и неговият екип, използвайки много по-чувствителна и съвременна апаратура, откриват същия сигнал, появяващ се точно на всеки 26 секунди. Те успяват да локализират източника му в Гвинейския залив, край западното крайбрежие на Африка.
„Видяхме нещо странно, последователно и устойчиво“, казва Рицуолър, подчертавайки уникалния характер на пулса. За разлика от типичната сеизмична активност, която е нередовна и свързана със събития като земетресения, този трус е изключително равномерен и изглежда несвързан с тектонични движения.
Хипотези за произхода на пулса
Учените са предложили две основни хипотези за произхода на пулса:
- Резонанс от океански вълни
Една от най-добре подкрепените идеи е, че постоянните вибрации от океанските вълни, удрящи континенталния шелф, могат да създават подобни сеизмични сигнали. Теорията предполага, че когато големи вълни се сблъскват с плитките подводни ръбове на континентите, те оказват натиск, който генерира слаби вибрации в земната кора. Това е подобно на почукване в единия край на дълга маса и усещане за вибрация в другия край.
Това обяснение съвпада с наблюденията, че сигналът се усилва сезонно, особено при по-силно океанско вълнение.
- Вулканична активност край Сао Томе
Друга хипотеза е предложена през 2013 г. от китайски изследователи, които насочват вниманието към вулканични трусове. Те посочват вулканичния остров Сао Томе, разположен в залива Бони (част от Гвинейския залив), като възможен епицентър. Районът е геологично активен, а фактът, че островът се намира близо до източника на сигнала, допълнително подкрепя тази теория.
Засега обаче не е установен категоричен вулканичен произход и няма регистрирани изригвания или движения на магма, които да съответстват на ритмичната постоянност на пулса.
Учените все още са озадачени
Макар 26-секундният пулс да не представлява непосредствена заплаха за хората или инфраструктурата, той остава една от най-старите нерешени загадки в геофизиката. Сеизмолозите го наблюдават внимателно чрез глобални мрежи от сеизмометри, но липсата на общоприето обяснение поддържа интереса към феномена.
Някои учени смятат, че това може да е незначителна аномалия в общия сеизмичен модел на Земята. Други вярват, че разкриването на природата на този пулс може да разкрие скрити механизми в океанските или вулканичните системи на планетата. Дори след десетилетия наблюдения трусът никога не е спирал. На всеки 26 секунди, сякаш в ритъма на земен метроном, сигналът преминава през земната кора – постоянен, незабележим и неумолим.
Той не е достатъчно силен, за да бъде усетен от хората, но се регистрира от сеизмометри по целия свят. Учените го наричат „сърдечния ритъм на Земята“, макар че той не прилича на нищо друго, наблюдавано в естествената сеизмична активност.
