В сички сме правили грешката да изкараме гнева си върху близките ни хора. Понякога показваме най-лошото си лице пред тях и ги правим жертви на егоистично, невнимателно, жестоко или импулсивно поведение, което не заслужават. Въпреки това със съседи, познати и други по-малко близки хора сме склонни да бъдем приятелски настроени и учтиви дори в лоши моменти. Защо се отнасяме по-зле с тези, които обичаме най-много?
Винаги са около нас
Понякога най-простият отговор е най-логичният. Отнасяме се най-зле с тези, които обичаме най-много, защото те са тези, които са винаги там, с които прекарваме повече време и споделяме повече моменти. Следователно те присъстват в щастието и успеха, но също и в моменти на разочарование, мъка и неудовлетвореност.
В тези неприятни ситуации, в които негативните емоции ни завладяват и не знаем как да ги контролираме, хората около нас са тези, които понасят последствията. И много често това са наши роднини.
Те са и тези, които ни обичат най-много
Има хора, които прекарват повече време с нас, но всички сме способни да модулираме поведението си в зависимост от контекста. Например, ако се чувстваме разстроени или разочаровани на работното място, повечето от нас са в състояние да прикрият тези емоции, за да запазят самообладание пред шефа си.
Въпреки това, когато се приберем у дома, трябва да освободим това натрупано напрежение и го правим, когато се чувстваме в безопасност. Хората, които обичаме най-много, са и тези, които ни обичат най-много и затова сме сигурни, че те изтърпят всичко без големи последствия.
Така освобождаваме емоциите си без филтър, знаейки, че това няма да означава отхвърляне или изоставяне, както би могло да се случи с по-малко близки хора. Само с тях чувстваме увереността да се покажем уязвими.
Тези взаимоотношения събуждат травми
Друг важен момент е свързан с това какво ни карат да чувстваме тези хора. Тази близост, която имаме, може да се превърне в спусък за онези травми или емоционални проблеми, върху които не сме работили и които все още ни нараняват.
В детството много хора преживяват ситуации с родителите си, които причиняват различни рани, като изоставяне, отхвърляне, предателство или други. Те също така може да са изпитали болка в отношенията с връстниците си заради критика или тормоз. Така в зряла възраст тази болка може да бъде съживена чрез ситуации, които ни напомнят за първоначалната болка и които предизвикват реакции. Един дори дребен и незабележим коментар може да се превърне в повод за гняв и конфликти.
Чувстваме се несигурни и се страхуваме
И накрая, има любопитно обяснение на въпроса защо се отнасяме по-зле с тези, които обичаме най-много. И това е, че го правим, защото не се чувстваме сигурни във връзката и се страхуваме да не загубим половинката си. Това обикновено се случва на хора със значителна вътрешна несигурност, които са склонни да се чувстват недостойни за любов.
Парадоксално, но въпреки че желаният ефект понякога се постига, в дългосрочен план това само отслабва връзката.
Още от автора:
Девет неща, които никога да не казвате в началото на разговор
Четири типа токсични хора и как да ги разпознаем
Това е много важно при флирт: Как да използваме езика на тялото
Най-ценните ползи от женското приятелство
Песните за раздяла: Ето защо стават хитове
Обещания, които да си дадете с партньора, за да градите като двойка
Как да избегнете изпадането в монотонност във връзката
Създадени един за друг: Зодиите, които си пасват идеално в любовта
