Защо мъжете престанаха да носят високи токове

Ч ифт високи токчета някога са били основен аксесоар и за мъжете. Красиви, провокативни, секси на женските крака, техните най-пламенни фенки дори твърдят, че са практични.

Защо жените харесват високите мъже

Колкото по-високи са токчетата, толкова по-сексапилна е жената

Истината е, че не са. Те не са подходящи за туризъм или шофиране. Забиват се в меки повърхности. Затъват в кал, пръст и дори тревна настилка. Направо са опасни върху павета, калдъръмени улички, стълби или лед. Натоварват излишно глезените и в дългосрочен план увреждат не само краката, но и гръбначния стълб, тъй като променят неестествено стойката на тялото.

Но токът, като средство за визуално удължаване само на женските крака, се налага масово чак през XX век. Преди това високите обувки са били и мъжки аксесоар.

Най-старите такива са намерени в Египет. Носени са от аристократите и жреците преди повече от 5000 години. Така те буквално се издигали над простолюдието. Касапите в древен Египет също носели обувки с високи подметки, за да не газят в кръвта на разфасованите животни.

В антична Гърция и по времето на Римската империя обувките с различна височина на подметките, направени най-често от корк, служели за отличаване на социалните класи на ролите, играни в театрите от актьорите, които били само мъже.

Конните войни в Централна Азия през средните векове носили обувки с двойни токове, които им позволявали да се изправят върху стремената и да използват лъковете си в битка. В края на XVI век персийският шах е имал най-голямата кавалерия в света.

По същото време от Османската империя, с която шахът воювал, в Европа навлиза нова женска мода на обувки с подметки, високи половин метър и повече. Тогава за първи път високите обувки губят практичното си значение и се превръщат в моден аксесоар. Европейските аристократки дори не можели да ходят сами с въпросните подметки и често им трябвали помощници, които да ги подкрепят.

Във Венеция тези непрактични обувки се използвали от проститутките, които се опитвали буквално да се издигнат над колежките си, за да привлекат клиенти.

Междувременно европейците измислят тока, който се прикачва допълнително към подметката.

Аристократите веднага харесали новото изобретение, тъй като то позволявало доста по-лесно придвижване от класическите високи подметки.

Скоро повечето благородници в Европа носели обувки с ток от над 10 сантиметра. Токовете на жените били по-ниски. А мъжете се опитвали буквално да изглеждат по-едри и внушителни, заради което се налага и модата на абсурдно големите перуки.

Класически пример в това отношение е Кралят Слънце на Франция, Луи XIV. Той бил висок 163 см, но допълвал ръста си с 11-сантиметрови токове, боядисани в червено и украсени с бойни сцени, и внушителна перука, с които се издигал до около 180 см.

Всичко се променя с Просвещението. То налага модата на рационалното и полезното, но най-вече подкопава силно устоите на аристокрацията в Европа. След Френската революция в края на XVIII век, високите токове се превръщат в нещо, свързано с наследствените привилегии и за това отхвърляно.

Епохата на индустриализацията, тръгнала от Англия, още повече променя мъжкото облекло, правейки дрехите по-практични. През XIX век перуките биват заменени от цилиндри, а височината на токовете намалява.

Краят на високите токове като мъжки аксесоар идва с двете световни войни през XX век. За милионите войници и офицери на фронтовете практичността била на първо място и те се нуждаели от обувки, с които могат да ходят по всякакъв терен и в различни климатични условия.

След това мъжкото облекло вече не е толкова ясен знак за социална класа, а разликите в аксесоарите на облеклото между половете стават все по-изразени.

В настоящето има опити високият ток да се върне в мъжката мода, но засега практичността надделява.