Г равитацията е причината, поради която нещата с маса или енергия, се привличат. Ето защо ябълките на дървото падат на земята, а планетите се въртят около Слънцето.
Магнитите привличат към себе си някои видове метали, но пък отблъскват други магнити.
Но защо усещаме само привличането на гравитацията, но не и отблъскване?
През 1915 г. Алберт Айнщайн даде отговора като публикува Теорията си за относителността. Причината гравитацията да ни дърпа надолу към земята е, че всички обекти с маса, както Земята например, всъщност огъват и свиват тъканта на Вселената, наречена пространство-времеви континуум. Тази кривина е нещото, което чувстваме като гравитация.
Материята прави гравитационни кладенци, а не гравитационни хълмове
Тъй като мозъкът ни обикновено вижда света триизмерно, е трудно да си представим пространствено-времевия континуум в четири измерения. Така че нека си представим например повърхността на батут. Ако върху него няма нищо - той е плосък. Но ако се качим върху батута, той започва да се разтяга около краката ни и създава долина, на която ние сме в центъра ѝ. Ако върху батута поставим топка, тя ще започне да се търкаля към краката ни.
А защо гравитацията ни дърпа надолу, вместо да ни отблъсква нагоре?
Представете си, че някой е минал под батута и е започнал да бута нагоре. В този момент топката ще се търкулне. Това би било гравитационен хълм, а не гравитационен кладенец. Доколкото учените са установили, материята винаги прави гравитационни кладенци, а не гравитационни хълмове. За учените е лесно да си представят неща, направени от странна материя или енергия, които биха накарали гравитацията да ни изтласка направо в Космоса, но никой досега не е открил нещо, което да накара гравитацията да ни отблъсне от Земята.
