К огато някой спомене в разговор "умен човек", вероятно инстинктивно се сещате за Алберт Айнщайн. Или може би Стивън Хокинг, и двамата велики учени са имали коефициент на интелигентност (Intelligence Quotien) около 160. Ако пък сте запален по модерните технологични новости, спокойно може да използвате като олицетворение Илон Мъск, за който се предполага, че е с IQ от 150.
А сега се пригответе. Едва ли сте чували името Уилям Сидис, нали? Но точно това е човекът, за който се смята, че е бил, все още е и вероятно дълго време ще е най-умният на Земята. Той е говорел 25 езика и коефицентът му е бил с около 50 до 100 точки по-висок от горепосочените, между 210 и 300.
Разбира се, на дневен ред идва въпросът, ако е така, защо никога не сме чували за него? Заради факта, че Уилям е бил твърде саможив и антисоциален и определено не е долюбвал особено обществените порядки.
Да започнем обаче от началото. Роден през 1898 г. в семейство на украински емигранти в Ню Йорк, едва на 5-годишна възраст, той вече чете Платон на оригинален гръцки език и говори свободно още 4. На следващата година влиза в училище и взима три класа в първата си... ще предположите година, но грешите. Първата си сутрин.
По това време вече е абсолютен полиглот - знае английски, френски, немски, руски, турски, арменски и дори иврит. Логично, кандидатства в "Харвард", но там му отказват не защото не е подготвен, а защото е "още емоционално незрял". В крайна сметка постъпва там на 11, но преди това е написал и книга, озаглавена "Книгата на Вендергуд" (в която описва нов измислен от него език, съчетаващ елементи от латински, гръцки, немски и френски).
Способностите му по висша математика пък изумяват професори и дори му позволяват да изнася лекции пред далеч по-възрастни студенти. Логично е да се предположи, че университетът не му е особено предизвикателство и го завършва през 1914 г. на само 16 години. Горе-долу от това време са и първите му публични изявление, които обясняват защо всъщност днес малцина са чували за него.
"Искам да водя перфектен живот. А перфектен живот не можете да водите с други хора. Затова и единственият начин е да го водите сами", казва той. Факт е, че въпреки невероятните му аналитични и мисловни постижения, в социално отношение Уилям има проблеми. Често остава неразбран от околните и трудно може да се слее с тях, просто защото е твърде умен и се отличава от останалите.
Малко по-късно започва да преподава математика (евклидова геометрия, неевклидова геометрия и тригонометрия или я пак, както биха казали голяма част от нас), космология, антропология, философия, история на американските индианци в Институт в Хюстън. Постепенната му изолация обаче води до проблеми с властите.
След участие в демонстрация в Бостън е арестуван и влиза в затвора за 18 месеца. Баща му успява да го извади оттам, като го затваря за година в санаториум в Ню Хемпшир. Това предопределя и развитието на живота му - затваря се у дома и работи самостоятелно над най-различни ръкописи. Медиите го обявяват за провал, което вероятно му повлиява и психически.
На 17 юли 1944 г. той получава мозъчен кръвоизлив и умира на само 46-годишна възраст. Както се казва, гениите рядко остават разбрани. Но това не променя фактите и дори и днес Уилям Сидис е считан за най-умният човек, живял някога на тази земя...
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
