С ветли понеделник е днес. По подобие на Страстната седмица и тази, следваща седмица има свое название. Нарича се светла заради божествената светлина на Христовото Възкресение, а това определение носят и отделните ѝ дни.
Самият Великден, като най-голям християнски празник, се празнува три дни: неделя, понеделник и вторник. В тези дни богослуженията са тържествени и дори имат едни и същи песнопения. Така тройно се подчертава величието на Възкресението.
Както подобава на голям празник, на християните се препоръчва да празнуват, т.е. тези дни да бъдат "празни" от делничните работи и грижи, за да почувстват същността на празника.
Християнските празници имат така нареченото попразненство - от един до няколко дни след празника, в които пак се припомня празничното събитие. При Великден този следпразничен период е цели 40 дни, до навечерието на Възнесение Христово. През всички тези дни християните се поздравяват с Христос воскресе! и Воистину воскресе!
Чества се и паметта на свещеномъченик Артемон Лаодикий.
По време на гонението срещу християните, предприето по заповед на император Диоклетиан (284-305 г.), в сирийския трад Лаодикия (сега Латакия) живял християнският свещеник Артемон. Роден в първата половина на четвърти век, той бил възпитан в християнската вяра и след като получил добро образование, бил приет за свещенослужител на местната църква.
Един ден в града пристигнал от Рим един държавен служител на име Патрикий. Той имал задачата според императорската повеля да принуждава християните да принасят жертва на езическите идоли и да им се покланят като на богове, в това число и пред статуята на императора, който е бил обожествяван още приживе. Онези, които не се покорявали на заповедта, били подлагани на жестоки мъчения и накрая били убивани.
Когато научил за пристигането на Патрикий, лаодикийският епископ Сисиний взел със себе си свещеник Артемон и няколко християни, отишъл една нощ в капището на Артемида, счупил и изгорил намиращите се там идоли. След това отишъл в християнския храм, който бил извън града, и предупредил християните, че предстоят големи изпитания.
От Лаодикий Патрикий заминал за град Кесария Палестинска. Със себе си той взел и задържания под стража свещеник Артемон. Престарелият свещеник твърдо понасял продължителните и тежки мъчения. Като наблюдавал неговата твърдост, езическият жрец Виталий повярвал в Христа и станал ревностен християнин. По-късно той бил ръкоположен за епископ в Кесария и се грижел много за разпространение на християнската вяра.
Изтощен тялом, но бодър духом, Артемон по чудо се освободил от тъмницата и отишъл на уединено място в Мала Азия. И тук той просвещавал езичниците със светлината на евангелското слово. Мнозина от тях повярвали и се кръстили. Но един ден свети Артемон бил хванат от фанатизирани езичници, които отсекли главата му с меч.
