А ко вярвате на всичко, което лидерите в Армения казват един за друг, бихте заключили, че страната е обречена, пише в свой анализ The Telegraph.
Нейният премиер е обвиняван, че е лунатик, който дъвче халюциногенни гъби. Основният му съперник е сочен за милиардер и шпионин на Кремъл. А влиятелният глава на Арменската църква – третият човек в тази политическа сага – е набеден за заговорник на Москва с тайно, извънбрачно дете.
Геополитически трилър в Кавказ: Путин плаши Армения с газа, Тръмп обещава чудеса
Някогашното затънтено съветско кътче днес се намира на стратегически кръстопът в Евразия. Страната е потенциалното липсващо звено в единствения голям сухопътен търговски и енергиен маршрут между Азия и Европа, който заобикаля както Русия, такъв и Иран. За нация, все още травматизирана от геноцид и териториални загуби, това внезапно геополитическо значение е едновременно възможност и проклятие.
Докато арменците се подготвят за парламентарните избори следващата седмица – най-новата фронтова линия в напрегнатата сянка на прокси войната между Русия и Запада – цената на тази нова известност става болезнено ясна.
Вълна от кремълска дезинформация
Страната е залята от дезинформация, свързана с Кремъл. Според Bot Blocker – анонимен колектив от руски дисиденти и технологични аналитизатори – Армения е изправена пред втората по мащаб подкрепяна от държава дезинформационна кампания в модерната европейска история. Тя е изпреварена единствено от миналогодишния неуспешен опит на Москва да свали прозападния президент на Молдова, Мая Санду.
Заговор за държавен преврат беше предотвратен в Армения
Групата твърди, че е идентифицирала стотици фалшифицирани видеоклипове, насочени срещу Никол Пашинян, чиято управляваща партия „Граждански договор“ се стреми към по-близки връзки със Запада и по-голяма дистанция от Москва.
Първоначалните твърдения, че премиерът е трафикант на деца, който е присвоявал средства за купуване на имения в чужбина, впоследствие мутираха в обвинения, че е сключил тайна сделка с френския президент Еманюел Макрон за започване на война срещу Русия след изборите.
Но фалшивите новини често бледнеят пред жлъчта, която самите кандидати си разменят. Никъде това не е по-очевидно, отколкото във враждата между Пашинян и неговия основен съперник Самвел Карапетян – милиардер и собственик на цирк, за когото премиерът твърди, че е изпратен лично от Кремъл, за да върне Армения в орбитата на Москва.
Премиерът на Армения: Има „опит за военен преврат”
Олигархът, който излезе от сянката
Преди малко повече от година Карапетян почти не участваше в арменския обществен живот. Той беше прекарал последните три десетилетия предимно в Москва, Дубай и Монако, изграждайки ориентирана към Русия търговска и логистична империя, оценявана на 3 милиарда паунда. Голяма част от това състояние идва от доходоносни договори, свързани с „Газпром“ – един от основните стълбове в системата на Владимир Путин.
Той се завърна в Армения миналата година след смъртта на баща си. Седмици по-късно вече беше арестуван.
"След пет години няма да има Армения"
Като голям благодетел на Арменската апостолическа църква, Карапетян се намеси в ескалиращия конфликт между премиера и религиозния елит. Отношенията между Пашинян и Гарегин II (Католикос на всички арменци) бяха отровени след катастрофалните поражения на Армения от Азербайджан през 2020 и 2023 г., които завършиха със загубата на Нагорни Карабах и бягството на 120 000 етнически арменци.
Разрушавайки традиционния политически неутралитет на Църквата, Гарегин поиска оставката на премиера. Пашинян отвърна, като обвини духовника в корупция, нарушаване на обета за безбрачие и превръщане на Църквата в инструмент за руско влияние. Този спор отпуши най-дълбоката криза между църквата и държавата в модерната история на страната, която определя себе си като първата християнска нация в света.
Карапетян беше задържан, след като публично подкрепи Църквата и обеща да я защити „по нашия начин“ – думи, които властите изтълкуваха като заплаха за сваляне на конституционния ред.
„Исках просто да посреднича в конфликта“, заяви Карапетян пред The Telegraph от имението си в Ереван, където е под домашен арест. „Час по-късно къщата ми беше обградена от стотици полицаи и бях арестуван.“
ДВ: Защо събитията в Армения са кошмар за Русия
В продължение на седем месеца той беше държан в подземните килии на Службата за национална сигурност на Армения – наследник на съветското КГБ. Арестът превърна човека, известен дотогава главно като собственик на електропреносната мрежа, най-голямата верига пицарии и водещия цирк в страната, в политическа фигура. За поддръжниците, ядосани от атаките на Пашинян срещу Църквата и опитите му за сближаване с Азербайджан и Турция, Карапетян се превърна в мъченик.
Той бързо засенчи старите проруски опозиционни фигури, въпреки неудобния детайл, че като притежател на двойно руско и кипърско гражданство в момента няма право да бъде премиер. Това е конституционна бариера, която според него ще бъде премахната, след като новосформираната му партия „Силна Армения“ влезе в управлението. Той настоява, че е влязъл в политиката единствено за да защити Църквата от гонения.
Църква, държава и дълбока държава
Някои анализатори обаче смятат, че реалната картина не е толкова благородна.
„Исторически погледнато, Църквата винаги се е съюзявала с този, който държи властта“, казва Артур Сакунц, известен арменски правозащитник. „При съветското управление тя беше тясно свързана с КГБ. Преди продемократичната революция през 2018 г. подкрепяше авторитарния режим. Оттогава насам остава близка до Путин.“
Под сериозно наблюдение е и московският клон на Църквата, оглавяван от брата на Гарегин – архиепископ Езрас, който през 2023 г. благослови командирите на батальона „Арбат“ – скандално известен арменски наемнически отряд, воюващ на страната на Русия в Украйна. Украинското разузнаване твърди, че Карапетян е помагал за финансирането на батальона – обвинение, което той отрича. Миналата година арменските власти обявиха, че са осуетили заговор за преврат, включващ именно батальона „Арбат“ и висши духовници.
Пашинян описва църковното ръководство и Карапетян като подкрепяна от Кремъл „пета колона“, работеща срещу суверенитета на Армения.
Въпреки това, според експерти, руското влияние сред обществото е силно разклатено. Кремъл се дискредитира сериозно в очите на арменците, когато руските миротворци останаха безучастни по време на превземането на Нагорни Карабах от Азербайджан, въпреки гаранциите за сигурност от страна на Москва. Много арменци все още не могат да простят това, което определят като предателство.
Проучванията показват, че партията на Пашинян вероятно отново ще бъде първа политическа сила, но популярността му е спаднала рязко, а критиците му го обвиняват, че проявява все по-авторитарен стил на управление.
