У чените Ален Аспе (Франция), Джон Клаусър (САЩ) и Антон Цайлингер (Австрия) спечелиха Нобеловата награда за физика за 2022 г. за приноса им в напредъка на квантовата механика, за изследванията за поведението на субатомните частици, които отварят вратите за развитието на суперкомпютрите и криптираната комуникация, съобщи Ройтерс, цитирана от БТА.
Тримата поделят наградата за "експерименти със заплетени фотони,
установяващи нарушение на неравенствата на Бел и поставящи началото на квантовата информационна наука", обяви Кралската академия на науките на Швеция. С работата си лауреатите насърчават фундаменталните изследвания и създават потенциал за нови технологии.
Нобеловата награда за физика е втората за 2022 г.,
присъдена тази седмица, след като вчера шведският учен Сванте Пебо спечели приза за физиология или медицина.
Престижните награди се връчват за постиженията в науката, литературата и за мир и са създадени по волята на откривателя на динамита Алфред Нобел. Те се присъждат според завещанието му от 1901 г. с някои прекъсвания около двете световни войни.
Наградата за физика често предизвиква широк интерес с приноса на популярни имена
в науката като Алберт Айнщайн, Макс Планк, Пиер и Мари Кюри и отличаваща постижения, променили възприятията ни за света.
Обявявани в поредни дни в началото на октомври, наградите за физиология или медицина и за физика са последвани от наградите за химия, литература, мир и икономика, която се обявява от 1969 г.
История на Нобеловата награда по физика:
Първата Нобелова награда за физика е присъдена на немския физик Вилхелм Рьонтген за откриването на нов вид лъчи, наречени на негово име.
Досега само три жени са ставали лауреати в тази категория
- Мария Кюри през 1903 година, Мария Гьоперт Майер през 1963 година и Андреа Гец през 2020 г. Всички останали наградени са мъже. Само Джон Бардин получава отличието два пъти. Кралската шведска академия на науките предпочита да присъжда отличието на по-млади учени, отколкото останалите академии. Средната възраст на Нобеловите лауреати по физика е 55 години.
Сред по-известните учени Нобелови лауреати за физика до 1982 г. са
Анри Бекерел, Пиер и Мария Кюри (1903), Макс Планк (1918), Алберт Айнщайн (1921), Нилс Бор (1922), Лев Ландау (1962), Пьотър Капица (1978).
През последните години лауреати на Нобеловата награда за физика са:
- 2001 г. - Ерик Ал Корнел, Карл Е. Виман и Волфганг Кетерле за откриването на ново състояние на материята, което позволява да се измерват много малки разстояния с изключителна точност, както и размерите на микроскопични предмети.
- 2002 г. - Реймънд Дейвис младши, Рикардо Джакони и Масатоши Кошиба за основополагащи научни изследвания в областта на астрофизиката, довели до откриването на източниците на космическите рентгенови лъчи.
- 2003 г. - Алексей А. Абрикосов, Виталий Л. Гинзбург и Антъни Дж. Легет за трудовете си по квантова физика, свързани със свръхпроводимостта и свръхтечливостта.
- 2004 г. - Дейвид Грос, Х. Дейвид Полицър и Франк Уилчек за трудовете им върху елементарните частици кварки, по-специално за изследванията на силите, които доминират в атомните ядра, действайки между кварките в протоните и неутроните.
- 2005 г. - Теодор Хенш и Джон Хол за приноса им към създаването на лазерната спектроскопия с висока разделителна способност; Рой Глоубър за приноса му към квантовата теория на оптичната кохерентност и за работата му върху теоретичното описание на поведението на светлинните частици.
- 2006 г. - Джон Мейдър и Джордж Смут за работата им, позволяваща да се проследи развитието на Вселената и да се разбере процесът на възникване на Космоса, на галактиките и звездите.
- 2007 г. - Албер Фер и Петер Грюнберг за откриването на "гигантското магнитосъпротивление" - за технология, използвана за четенето на информация от компютърен харддиск, позволила радикалната миниатюризация на твърдия диск през последните години.
- 2008 г. - Макото Кобаяши и Тошихиде Маскава за откриването на произхода на нарушената симетрия, която предсказва съществуването на най-малко три семейства кварки в природата, Йоичиро Намбу за откриването на механизма на спонтанно нарушената симетрия в субатомната физика.
- 2009 г. - Чарлз К. Као, Уилард С. Бойл и Джордж Смит.- Чарлз Као е отличен за революционни постижения, свързани с пренасянето на светлина във влакна за оптична комуникация. Уилард С. Бойл и Джордж Смит получават Нобелова награда за изобретяването на CCD-сензорите.
- 2010 г. - Андре Гейм и Константин Новоселов за новаторски експерименти във връзка с двуизмерния материал графен.
- 2011 г. - Сол Пърлмутър, Брайън Шмит и Адам Рийс за откриването на ускореното разширяване на Вселената чрез наблюдаване на далечни свръхнови.
- 2012 г. - Серж Арош и Дейвид Уайнленд за работата им в областта на квантовата физика - за новаторските експериментални методи, позволяващи измерването и манипулирането на индивидуални квантови системи.
- 2013 г. - Питър Хигс и Франсоа Енглер, които предсказват съществуването на загадъчния Хигс бозон
- частицата, която обяснява защо материята има маса.
- 2014 г. - Исаму Акасаки, Хироши Амано и Шуджи Накамура за изобретяването на сините светодиоди - нов енергоспестяващ и екологичен източник на светлина.
- 2015 г. - Такаки Каджита, Япония, и Артър Б. Макдоналд, Канада за осцилациите на неутриното, които показват, че има маса.
- 2016 г. - Дейвид Дж. Таулес, Ф. Дънкан М. Холдейн и Джей Майкъл Костерлиц за теоретични открития на топологични фазови преходи и топологичната материя.
- 2017 г. - Райнер Вайс, Бари Бериш и Кип Торн за решаващ принос към наблюдението на гравитационни вълни, предречени от Алберт Айнщайн.
- 2018 г. - Артър Ашкин, Жерар Муру и Дона Стрикланд за революционни изобретения в областта на лазерните технологии.
- 2019 г. - Джеймс Пийбълс, Мишел Майор и Дидие Кело за приноса им в разбирането на това как се развива Вселената.
- 2020 г. - Роджър Пенроуз, Райнхард Генцел и Андреа Гец за разкриването на най-тъмните тайни на Вселената
- 2021 г - Сюкуро Манабе, Клаус Хаселман и Джорджо Паризи "за новаторски принос към разбирането ни на сложните физични системи".
