Д умата „Апартейд“ произхожда от езика на холандските бури и означава „разделяне“. Тя става същността на политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото малцинство в ЮАР от 1948 до 1990 г.
Южноафриканският расизъм започва да се прокрадва още през втората половина на 17-ти век, след покоряването на Капската колония от членове на Холандската източноиндийска компания. Тенденцията да се наемат само бели служители подсилва груповото съзнание на белите. За признаци на цивилизация за белите са се считали християнството и основното образование. Като следствие на това един бял човек (християнин) се е възприемал като по-ценен от един „кафер“ (езичник).
Още по времето на Британската империя на цветнокожи е забранено да се заселват в колониите, предназначени за бели. На чернокожите африканци е забранено и да се придвижват от една област в друга без разрешително, което са длъжни винаги да носят.
Апартейдът трябва да помогне на белите да запазят господството си чрез ограничаването на чернокожите африканци в специални области, станали известни като „бантустани“. На териториите, запазени за белите, можели да останат само тези, чиито труд бил необходим за функционирането на промишлените предприятия и обслужването на белите.
През 1953 г. се въвежда закон, с който за бели и чернокожи се обособяват отделни плажове, обществен транспорт, болници, училища и университети. Паспортният режим става изключително строг: чернокожите африканци трябва да носят със себе си лично удостоверение, което значително възпрепятства движението им към районите на белите. Забранено им е не само да живеят, но и да посещават градовете на белите без специално разрешение.
Паспортът определя племенната принадлежност на всеки южноафриканец и оттам териториалния му резерват, независимо колко далечни са връзките с него. Паспортът съдържа разрешение за престой, месечни вписвания и печат от работното място, указания за данъчни плащания и данни за полицейски производства. Стотици хиляди годишно биват осъждани на затвор, парични наказания или на „депортиране от бялата област“, защото едно или друго вписване в паспорта не е било точно или е било пропуснато.
За резервати на чернокожите са определени около 100 района, които представлявят 13% от територията на страната, но са предвидени за около 75% от населението ѝ.
Земята на множество чернокожи, които не населяват бантустаните, бива отчуждена. Мултирасовите области биват откъснати едни от други, а жителите на бантустаните биват преселвани.
Целта на политиката на бантустаните е била постепенното отнемане на гражданство на почти 25 милиона чернокожо население. В първия етап на развитие, чрез Закона за гражданство в черните територии от 1971 г., всички чернокожи губят южноафриканското си гражданство и стават граждани на един от десетте бантустани. Във втория етап на развитие е предвидено бантустаните да добият независимост и да съществуват като самостоятелни нации.
Със Закона за неморалните прояви парламентът постановява строгото разделяне на южноафриканците. Половото общуване между бели и черни става наказуемо и се наказва с години затвор.
Със закон се забраняват смесените бракове между бели и не-бели.
Докато медицинското обслужване на белите южноафриканци е било едно от най-добрите в света, това за не-белите е било катастрофално. Средно на 91000 чернокожи се пада един единствен лекар.
Какво наследството оставя след тежките години на южноафрикански расизъм Апартейда?
Гледайте новия епизод на „Без багаж“, тази неделя, 13ч. по DIEMA
