С амо преди две десетилетия, заразяването с ХИВ беше равнозначно на смъртна присъда. При инфектираните индивиди заболяването често се развиваше бързо в СПИН и нямаше нищо, което лекарите да правят, освен да предлагат поддържащи грижи до неизбежния край.
Обявиха епидемия от СПИН в руски град
ООН: Приложенията за запознанства водят до скрита ХИВ-епидемия
САЩ и преди не пускали в страната сводници, болни от СПИН и още...
Благодарение на напредъка на медицината днес ХИВ е превърнато още едно хронично заболяване. Само с хапче на ден нивата на вируса в тъканите на заразения се поддържат достатъчно ниски, така че той да може да живее сравнително нормално.
От Американската фондация за изследване на СПИН очакват да имат ваксина за заболяването до 2020 г.
До този момент има само един регистриран случай на пълно излекуване чрез трансплантация на костен мозък с много специфичен донор. За по-голямата част от пациентите с ХИВ пълното ликвидиране на вируса може да се окаже невъзможно.
СПИН обаче остава глобална пандемия и факторите за това не са толкова биологични, колкото социални.
Много заразени, най-често мъже, не искат да бъдат тествани. Други, основно млади хора, не приемат редовно медикаментите за потискане на болестта и така нивата на ХИВ в кръвта им се повишават.
Заболяването продължава да се свързва с хомосексуализма, наркоманията и проституцията. И въпреки че рискът за тези групи е по-висок, то съвсем не се ограничава до тях. Но много хора се срамуват да признаят, че са заразени и това неимоверно затруднява лечението и превенцията на пандемията.
Всъщност изследванията на вируса показват, че поначало той не е толкова биологичен, колкото социален феномен.
За превръщането на болестта в глобална пандемия допринасят множество фактори като търговията, краят на колониализма след Втората световна война и социалните промени в редица държави.
Всичко започва в град Киншаса, в наши дни столицата на Демократична република Конго.
През 20-те години на XX век той се казва Леополдвил и е под властта на Белгия. В региона е често срещана практика да се яде месо от маймуни. Вероятно така вирусът се прехвърля от шимпанзета на хора. Но той все още е далеч от глобалната пандемия.
Леополдвил е обявен за столица на белгийската колония през 1923 г. Така той се превръща в атрактивна дестинация за млади мъже, търсещи работа и привлича множество проститутки. Вирусът започва да се разпространява бързо.
Столицата на белгийско Конго по онова време е един от най-добре свързаните градове в Африка. Железопътната мрежа, използвана от стотици хиляди хора всяка година, позволява на ХИВ да обхване област с радиус 1500 км през следващите 20 години.
Все пак епидемията остава ограничена в Африка чак до 60-те години на XX век. Тогава Белгийско Конго става независима държава и привлича множество трудови имигранти от други френско говорещи бивши колонии като Хаити. Когато работниците се връщат на родните си места, много от тях носят ХИВ.
А десетилетие по-късно, през 70-те години на XX век, сексуалната революция и засилването на хомофобските движения в САЩ водят до концентриране на гей общностите в големите градове и нов бум на епидемията, която бързо придобива глобален характер.
Историята на СПИН всъщност не е на развитието на един вирус, а на глобализацията и социалните промени. И в момента заболяването се разпространява най-бързо и води до най-много смъртни случаи в Африка и Близкия изток, където социалните, религиозни и културни нагласи са основна пречка за ограничаването на пандемията.
