Б лизо до върха на подводна планина, западно от Средноатлантическия хребет, от мрака се издига назъбен пейзаж от кули. Кремавите им карбонатни стени и колони изглеждат призрачно сини на светлината на дистанционно управлявано превозно средство, изпратено да ги изследва. Височината им варира от малки купчинки с размерите на жаби до грандиозен монолит, висок 60 метра. Това е Изгубеният град.
Открито от учените през 2000 г., на повече от 700 метра под повърхността, хидротермалното поле на Изгубения град е най-дълго съществуващата вентилационна среда, известна в океана. Нищо друго подобно не е откривано досега, пише „Сайънс Алерт“.
От поне 120 000 години, а може би и по-дълго, издигащата се мантия в тази част на света реагира с морската вода, за да изхвърли в океана водород, метан и други разтворени газове. В пукнатините и цепнатините на изворите на находището въглеводородите подхранват нови микробни общности дори без наличието на кислород. Комините, изхвърлящи газове с температура до 40°C, са дом на изобилие от охлюви и ракообразни. По-големи животни като раци, скариди, морски таралежи и змиорки са рядкост, но все пак присъстват.
Въпреки екстремния характер на средата, тя изглежда кипи от живот и изследователите смятат, че заслужава нашето внимание и защита.
Макар че други хидротермални полета като това вероятно съществуват и на други места в световния океан, това е единственото, което дистанционно управлявани превозни средства са успели да открият досега.
Въглеводородите, произвеждани от изворите на Изгубения град, не са образувани от атмосферния въглероден диоксид или слънчевата светлина, а от химически реакции на дълбокото морско дъно. Тъй като въглеводородите са градивните елементи на живота, това оставя открита възможността животът да се е зародил в местообитание точно като това. И то не само на нашата планета.
"Това е пример за вид екосистема, която може да е активна на спътниците на Юпитер Енцелад или Европа точно в този момент", казва микробиологът Уилям Брейзълтън пред 2018 г., визирайки луните на Сатурн и Юпитер. "А може би и на Марс в миналото."
За разлика от подводните вулканични отвори, които също бяха посочени като възможно първо местообитание, екосистемата на Изгубения град не зависи от топлината на магмата. Комините на Изгубения град произвеждат до 100 пъти повече водород и метан. Калцитните извори на Изгубения град също така са много, много по-големи, което предполага, че са били активни по-дълго време.
Най-високият от монолитите е наречен Посейдон, на името на гръцкия бог на морето, и се простира на повече от 60 метра височина.
В същото време точно на североизток от кулата се намира скален склон с кратки изблици на активност. Изследователите от Вашингтонския университет описват изворите тук като "плачещи" с течност, за да се получат "струпвания от деликатни, многостранни карбонатни израстъци, които се простират навън като пръсти на обърнати ръце".
За съжаление учените не са единствените, които са привлечени от този необичаен терен.
През 2018 г. беше обявено, че Полша е спечелила правата за разработване на морските дълбини около Изгубения град. Въпреки че в самото термално поле няма ценни ресурси, които да бъдат изкопани, унищожаването на околностите на града може да има непредвидени последици. Учените предупреждават, че евентуални шлейфове или изхвърляния, предизвикани от минното дело, могат лесно да залеят забележителното местообитание. Затова някои експерти призовават Изгубеният град да бъде включен в списъка на световното културно наследство, за да се защити природното чудо, преди да е станало твърде късно.
В продължение на десетки хиляди години Изгубеният град е свидетелство за непреходната сила на живота. Би било безумие да го разрушим.
