Т ридесет и пет години след бомбения атентат в Локърби, ние поглеждаме назад към неразбираемия ужас и трайното въздействие на това опустошително престъпление.
- Разбитата нощ
Часът бил малко след 19:00 часа на 21 декември 1988 г. и жителите на малкото шотландско градче Локърби прекарвали спокойно вечерта си. Някои опаковали коледни подаръци, а други гледали телевизия.
Спокойната нормалност на нощта бе нарушена от нещо, което звучеше като гръмотевица, само че ставаше все по-силна и по-силна. Марджъри Маккуин споделя, че е била посрещната от видение на ужас: „Изведнъж цялото небе стана оранжево и имаше пламъци на стотици фута във въздуха.“
#Lockerbie. In today's edition of The Scotsman.https://t.co/hpnnpoJHAU
— Robert Black KC (@rblackqc) December 2, 2023
Жасмин Бел, която доставяла коледни храни в този момент, попаднала в буквална огнена буря, която запалила земята около нея. „Всичко гореше“, свидетелства Бел по-късно в съда. „Алеята, поляната, живите плетове, покривите.“
В близкия Тъндъргарт Кевин Андерсън станал свидетел как нещо се блъска с огромна сила в поле точно пред къщата му. Излизайки с факла, той открива целия нос на масивен самолет, който е бил отрязан от фюзелажа. Тези останки се превърнаха в траен, емблематичен образ на атентата над Локърби.
- Родството на непознати
Обектът, който пада върху Локърби тази нощ, беше Боинг 747. По-конкретно, полет 103 на Pan Am, пътуващ за Ню Йорк с 259 души на борда. Бомба в товарното отделение е пробила дупка в страната му, като произтичащата от това декомпресия на фюзелажа е причинила разпадането на джъмбо джета за секунди.
Пламтящите отломки унищожили къщите долу, убивайки 11 души на земята. Жителите внезапно се оказали заобиколени от куфари, чанти, книги и бутилки, разпръснати от количките за напитки. Имало и тела на пътници, разпръснати навсякъде из тревните площи.
The sad irony is that Britain showed far more concern for Abdel Basset Ali al-Megrahi, the terrorist convicted of the 1988 Lockerbie bombing than for Indi Gregory. Afflicted with cancer, al-Megrahi was granted “compassionate” release, lived another 3 years https://t.co/8GHbZBX2h2
— Bill Glassco (@bill_glassco) December 1, 2023
Тази мрачна интимност със смъртта на непознати създава роднинска връзка между жителите на Локърби и роднините на пътниците. Група жители се наели да сортират, перат и гладят дрехите, извадени от останките, за да ги доставят на семействата на загиналите.
Една от тях била Джоузефин Доналдсън, която открила в градината си чанта, пълна с картички за 21-ия рожден ден. Те принадлежали на Никол Буланже. По-късно Жозефин видяла обезумялата майка на Никол по телевизията, заснета как чака напразно на летището в Ню Йорк.
По стечение на обстоятелствата Жозефин бе отговорна за сортирането и доставянето на вещите на друг пътник, Ейми Шапиро, която също празнувала 21-ия си рожден ден в същия ден като Никол. Тя започнала да мисли за Никол и Ейми като за „двете ми момичета“ , обещавайки, че техните роднини ще получат всичко, което може да бъде възстановено.
- Трайната мъка на опечалените
Services are to be held in Scotland and the US to remember the victims of the Lockerbie bombing 30 years on. https://t.co/WDlFQtNwny pic.twitter.com/zLYRGJY23m
— BBC Scotland (@BBCScotland) December 21, 2018
Продължителната травма на Локърби може би е илюстрирана в историите на местните братя Стивън и Дейвид Фланиган. В нощта на бедствието 19-годишният Дейвид е при приятел в Блекпул, докато 14-годишният Стивън е отишъл до къщата на свой съсед. През това време родителите им и 10-годишната им сестра са семейната къща, която била заличена при падането на самолета.
Внезапното отнемане на по-голямата част от семейството им имало трайни последици за братята. Дейвид починал само пет години по-късно в хостел в Тайланд, след като се твърди, че е попаднал във водовъртеж от алкохол и наркотици. Стивън, който бил наречен „сирачето от Локърби“, бил отгледан в приемни домове и също загинал трагично млад, на 26 години, когато бил прегазен от влак след нощ на тежко пиянство.
Друг човек, който продължава да се справя с "демоните" на Локърби, е Джим Суайър, чиято дъщеря, Флора, е била пътник на фаталния полет 103. Джим е най-известният от роднините, заради активизма си по отношение на разследването на Локърби.
През 1990 г. той влезе в новините, след като качи фалшива бомба на полет от Лондон до Ню Йорк. Той го моделира по образец на истинската бомба Локърби, натъпквайки радиокасетофон с марципан вместо пластмасови експлозиви, за да демонстрира колко слаба е сигурността на летищата. Джим също е активен защитник на Абделбасет ал-Меграхи, либиецът, осъден за участието си в бомбения атентат.
32 years ago tonight Lockerbie bombing changed everything. I was in Glasgow watching a Dirty Harry movie when news broke in. Map had Lockerbie in Wales. Drove past it when crater was fresh. Then a few years later directed my first big dig in a field from which bodies recovered. pic.twitter.com/Nhsiq0onF2
— Tony Pollard (@ProfTonyPollard) December 21, 2020
- Продължаваща мистерия
Въпросът кой стои зад Локърби все още е ожесточен. Джим Суайър не е единственият, който вярва, че Абделбасет ал-Меграхи е невинен – много репортери и авторитетни фигури поставиха под въпрос веригата от доказателства, водещи до Меграхи, особено противоречивите показания на ключов свидетел.
Има и въпрос за мотива. Дали либийският полковник Кадафи е наредил бомбардировката като отмъщение за атаките на САЩ срещу либийски военни самолети и лодки през 80-те години и въздушните удари на САЩ, извършени върху самата Либия през 1986 г.?
Това със сигурност може да се счита за силна мотивация, но съмняващите се в теорията за Меграхи и Либия посочват други заподозрени, като Иран, който пострада от случайното сваляне на самолет на Iran Air от военен кораб на САЩ само месеци преди Локърби.
Независимо дали истината някога ще бъде окончателно известна или не, спомените и последиците от онази декемврийска нощ продължават да се усещат, всички тези години по-късно.
