А ко искаме да живеем в съвременния свят, няма как да не сме зависими от пространството. Спътниците, които се носят над главите ни, ни осигуряват телекомуникации и точно позициониране, както и ни предпазват с прогнози за времето и много други анализи, като например следене на горските пожари, наводненията, ледовете и замърсителите, изпускани в атмосферата.
Но през последните няколко години броят на спътниците нарасна неимоверно и това промени пейзажа на това, което се движи в орбита. По данни на Службата на ООН по въпросите на космическото пространство (UNOOSA) към днешна дата, 11 юни, в орбита около нашата планета се намират 11 780 спътника. Повечето от тях функционират и са в ниска околоземна орбита.
Геостационарната орбита (GEO) е известна още като геосинхронна орбита и се намира на 35 786 километра над земния екватор. Поставеният там спътник ще следва едно и също място на земната повърхност, докато се движи около планетата със същия период, който е необходим на Земята да се завърти. Понастоящем там има 552 спътника. Комуникационните сателити и сателитите за прогнозиране на времето често се разполагат в GEO.
След това има средна земна орбита (СЗО) - обширна област от 2 000 км нагоре чак до СЗО. Това е основното място за съзвездията от навигационни спътници като Глобалната система за позициониране, "Галилео", ГЛОНАСС и "БейДу". В момента на тази орбита има 199 спътника, но някои доставчици на космически интернет обмислят да се преместят тук.
И причината за това е, че ниската земна орбита (LEO) става пренаселена. Понастоящем на LEO има 8 110 спътника, като 6 050 от тях са от мегасъзвездието Starlink на SpaceX. Проектът на компанията на Илон Мъск има за цел да удвои сегашния брой и да достигне близо 12 000 спътника. Той може да бъде разширен още повече и да достигне 34 400 спътника.
Съществуват много опасения относно разполагането на толкова много спътници, особено в LEO. Едно от основните опасения е как това променя нощното небе както за напредналата астрономия, така и просто по отношение на светлинното замърсяване, дори в райони, които нямат изкуствено осветление.
Другото опасение е огромното увеличение на космическия боклук. Космосът със сигурност е голям, но интересните и ценни орбити са малка част от него. Спътниците трябва често да коригират орбитите си и всички тези движения водят до пресичане на пътищата на някои от тях. Но какво се случва, когато спътниците вече не работят? Съществуват почти 3000 такива обекта! Техните орбити ще продължат да се променят, но без да имаме възможност да ги контролираме (все пак има някои предложени мерки за противодействие).
Сблъсъкът в Kосмоса може да е предвестник на още по-лоши неща. Сблъсъците пораждат сблъсъци просто защото парче космически боклук, което се разпада, се превръща в рояк космически боклук. Учените се опасяват, че можем да се окажем в ситуацията на синдрома на Кеслер, при който броят на сблъсъците и количеството космически отпадъци нарастват експоненциално. Този сценарий би могъл да превърне цели региони от околоземното пространство в опасни за преминаване.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
