Н а 10 март почитаме паметта на свети мъченик Кодрат и на негови последователи.
В средата на III век император Деций Траян
наложил задължителен за всички поданици култ към бог Юпитер и към "гения" (личността) на императора. През януари 250 г. издал едикт и задължил жителите на империята (с изключение на евреите) на определени дни да принасят жертви на езическите божества.
В замяна на това те получавали удостоверение, че са изразили почитта си към римската държава.
Християните обаче не можели да се подчинят на тази заповед, защото това означавало да се отрекат от вярата си в Иисус Христос. Затова те веднага станали жертва на масови гонения.
По това време като мнозина други и една християнка от Коринт избягала в планината, за да се спаси от преследванията.
Била бременна и в планинската пустош родила син, но скоро след това умряла. Момчето оцеляло по чудесен начин и било отгледано от християни, които го нарекли Кодрат (от латинското Квадратус). Кодрат получил не само християнско възпитание, но и добро образование, изучил лекарското изкуство и се прочул като добър лечител и свят по живот човек.
Много от неговите приятели и последователи също станали християни и общували с Кодрат,
молели се заедно и вършели добри дела в полза на болните и нуждаещите се. Сред тях били Киприан, Дионисий, Анект, Павел, Крискент и др. А когато военният управител на Коринт започнал да принуждава християните да се отрекат от вярата си, се стигнало до множество случаи на изтезания и убийства на Христовите последователи.
Тъй като Кодрат бил най-възрастният, той пръв защитил вярата в Христос и тогава започнали мъченията му.
Светецът не само проявил твърдост, но и насърчавал другите да не се страхуват и да не се отричат от вярата си. Накрая всички били осъдени на обезглавяване с меч. С тях пострадали за Христос и много свети жени.
