К акто Луната обикаля около Земята, така и Земята обикаля около Слънцето, а Слънцето обикаля около центъра на Млечния път, като при това се колебае нагоре-надолу спрямо галактическата равнина.
(Във видеото може да научите повече за: Земята е плоска?)
Ново проучване показва, че движението на нашата звезда в галактиката може да ни преведе през области в Космоса, които биха могли да повлияят на климата на нашата планета. Според проучването Слънчевата система може да е преминала през междузвезден облак, който е бил толкова плътен, че е пречел на потока на слънчевия вятър, което може да доведе до охлаждане на планетите.
Слънчевата система е защитена до известна степен от междузвездната среда (ISM) чрез нашата хелиосфера.
Encounter Between Sun And "Something Outside The Solar System" May Have Dramatically Cooled Earthhttps://t.co/GIvNKeAuQP
— IFLScience (@IFLScience) June 14, 2024
"Слънцето изпраща постоянен поток от заредени частици, наречен слънчев вятър, който в крайна сметка преминава покрай всички планети на около три пъти по-голямо разстояние от това до Плутон, преди да бъде възпрепятстван от междузвездната среда. Това образува гигантски мехур около Слънцето и неговите планети, известен като хелиосфера", обяснява НАСА.
Понастоящем Слънчевата система се намира в "местен мехур" или "местен междузвезден облак" (LIC) с ширина 1000 светлинни години. Този "мехур" е с много по-малка плътност от типичното междузвездно пространство, с 0,001 частици на кубичен сантиметър в сравнение с типичните 0,1 атома на кубичен сантиметър. Слънчевата система ще напусне тази рядка област от пространството през следващите няколко хиляди години и ще се насочи отново към междузвездната среда.
Разглеждайки пътя на Слънчевата система и картографирайки местната лента от студени облаци, екипът установи, че в миналото вероятно сме пътували през по-плътни региони.
"В междинната среда, през която Слънцето е преминало през последните няколко милиона години, има студени, компактни облаци, които биха могли да повлияят драстично на хелиосферата. Ние изследваме сценарий, при който Слънчевата система е преминала през студен газов облак преди няколко милиона години", обяснява екипът в своята статия.
Въпреки че изследванията на ефектите от преминаването през такива региони са по-оскъдни от тези на атомите в местния балон, екипът смята, че това би могло да свие нашата хелиосфера, което от своя страна да окаже влияние върху нашия климат. Нашата хелиосфера е защитна и при свиването ѝ част от материала в тези по-плътни региони би могъл да достигне Земята.
"Големи количества неутрален водород в резултат на среща със студени облаци с плътност над 1000 cm-3 ще променят химическия състав на земната атмосфера", пише екипът.
Според учените геоложките доказателства за увеличени количества изотопи 60Fe (желязо 60) и 244Pu (плутоний 244), открити в ледени ядра, океани, антарктически сняг и проби от Луната, биха могли да бъдат доказателство за достигането на тези частици до Земята, когато сме прекосявали локалния рис на студения облак преди 2 милиона години.
Тези изотопи се изхвърлят от свръхнови и сливания на неутронни звезди, които след това се улавят от междузвездния прах. Тези изотопи в геоложките записи преди са били обяснявани като изпратени тук от близка свръхнова, но настоящият екип смята, че те могат да бъдат обяснени по-добре с частици, уловени в облака, тъй като близка свръхнова би разрушила хелиосферата на разстояние 1 AU (разстоянието между Земята и Слънцето), докато по-далечна свръхнова не би отложила достатъчно 60Fe на Земята.
"Тази статия е първата, която показва количествено, че е имало среща между Слънцето и нещо извън Слънчевата система, което е щяло да повлияе на климата на Земята", казва в изявление Мерав Офер, космически физик от Бостънския университет, и добавя: "Но веднага щом Земята се е отдалечила от студения облак, хелиосферата е погълнала всички планети, включително Земята."
Според екипа свиването на хелиосферата може да е продължило от стотици години до един милион години и е вероятно да се сблъскаме с друг такъв свиващ се хелиосферен облак в рамките на още около един милион години.
Макар и интересно, има още много какво да се разбере.
"Тази работа трябва да бъде преразгледана с помощта на съвременно атмосферно моделиране. Предполага се, че климатичните промени по това време биха могли да повлияят на човешката еволюция. Хипотезата е, че появата на нашия вид Homo sapiens е била формирана от необходимостта да се адаптираме към климатичните промени. Със свиването на хелиосферата Земята е била изложена директно на въздействието на ISM", пише екипът.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
