В елика събота от Страстната седмица е.
Последният ден от Страстната седмица е посветен на скръбта за починалия на кръста Спасител Христос,
но и на очакването на Неговото Възкресение. В наше време чувствата на вярващите са различни от онази безнадеждност на апостолите в деня след петъка на Христовата смърт. Фактът на Възкресението дава друго измерение и на самата Му смърт, която не е безцелна гибел, а изкупителна жертва, както изтъква Сам Иисус: "Бог толкоз обикна света, че отдаде Своя Единороден Син, та всякой, който вярва в Него, да не погине, а да има живот вечен".
На днешния ден - последен от седмицата по еврейския календар и затова ден на пълен покой от всякакви дейности -
Христос с човешкото Си тяло бил в гроба, а Неговите ученици "поради страх от юдеите" се заключили в една йерусалимска къща и още не можели да проумеят как е възможно да се случи всичко това. За всички тях онази събота била ден на отчаяна безпомощност. Чак до третия ден вечерта някои от тях боязливо и без особена надежда споделяли: "а ние се надявахме, че Той е Онзи, Който щеше да избави Израил...".
Само жените около света Богородица не падали духом:
подготвили още от предната вечер обичайните погребални благовонни масла, с които на сутринта след "съботната почивка" да отидат да помажат тялото на Спасителя. И сутринта "в първия ден на седмицата" те "много рано", още по тъмно, отишли на гроба, където ги очаквала голямата и изключително радостна изненада на Христовото Възкресение.
На Велика събота богослужението е посветено на древните пророчества и предобрази на Христос.
След вчерашния Велики петък, който заради скръбта остава без литургия, днес се служи Василиева литургия, а вечерта няма служба, защото се очаква среднощното пасхално богослужение. А вярващите казват молитвените слова: "Покланяме се на Твоите страдания, Христе! Покажи ни и славното Си Възкресение!"
