Иван и Александрина – или познатите на всички Ванката и Сани – са едни от най-любимите герои от „Един за друг“. И макар и да не спечелиха техния сезон, определено грабнаха сърцата на зрителите от ефира на NOVA. Как ли са днес те? Разбираме от участието им в забавния блиц „Съм/Не съм“:
- Излагали ли сте се на публично място?
Ванката: Само че... Кое да кажем по-напред?
Сани: Коя излагация първо?
Ванката: Давай, започни ти, докато я измисля.
Сани: Излагали сме се. Все пак бяхме по национален ефир, няма как. Обаче точно кое ми е най-голямата излагация... Много си плачех аз и това за мен е излагане. Прекалявах и Ванката само ми се караше. После, когато се гледах отстрани, наистина е прекалено. Една сутрин си гледах един епизод как ставам с една нощница... оооо... то гледката е.. УЖАС, СРАМ.
Ванката: Аз, може би, по-рядко се излагам. Обаче, когато се замисля, това в ефир излагация ли е? То си е нещо съвсем нормално. Аз не го намирам за излагация. По-скоро... хммм. Сигурно съм се изложил в някой магазин. Много обичам в магазините, така, аз понеже говоря малко по... На по-висок тон, по такива думи използвам и продавачките все си мислят, че им се карам. Може би, когато съм бил с теб, защото, ако съм сам, няма кой да разбере. Когато съм бил с теб са ме изкарвали от магазина... на тъгъдък.
- Лъгали ли сте половинката си?
Ванката: Няма как да не сме се лъгали за 15 години. Може би... такива по-мънички лъжи.
Сани: Да, такива, ние само такива правим. Беше една малка такава, благородна лъжа, бих я казал. И тя естествено е свързана с кой? С колата! Те с децата бяха на село, на селски туризъм. И аз си викам... ще си легна да спя. Преди това си бях запазил час, за да отида да си затъмня стъклата вътре. Задните стъкла, защото това много исках да го направя, но докато тя е в София, няма как да стане. Качих се, запалих колата. Отидох си при човека, свършихме си работа. И вече 18:30 става, аз трябва да ставам, тя ми звъни. Пита ме: “Иване, къде си?”. Абе, тука съм на едно място. Вика ми: “Ама къде си, бе, нали спиш?”.
Сани: Аз веднага го усетих, то даже...
Ванката: Казвам си, то вече е станало, няма какво да се правим на интересни. Казах ѝ, че не съм спал днеска, излъгах леко. Обаче викам, това е благородна лъжа. Направил съм нещо хубаво за колата. И вие ще го оцените след време. Като седнеш, няма да ти пече в главата, няма да ти блести нищо, така че сещам се за тази лъжа, но тя е много хубава. После го хареса, между другото.
Сани: Главно лъжеш за колата. Но първата ти по-сериозна лъжа, няма да забравя... че не пуши! И го хванах как пуши.
Ванката: Това беше още ранните времена.
Сани: Аз го лъжа, горе-долу, почти всеки ден, защото всяка сутрин аз карам колата и му казвам, че няма никакъв проблем, но не винаги е точно така. Засичам някои коли, но всичко това му го спестявам, за да не се притеснява. Аз просто мисля за него.
- Бихте ли взели безлихвен заем, за да отидете на мечтана от вас дестинация?
Ванката: Да, да, изкажи се!
Сани: По принцип аз не си правя особено много сметката, затова бих.
Ванката: Сухопътната, сухопътната кажи. Сухопътната дестинация!
Сани: Ние ще пътуваме отделно. Аз ще съм със самолет, той ще се движи с колата. Ще тръгне три дни преди мен. До Италия искам да отида.
Ванката: Важното е да стигнем по едно и също време. Кой и кога ще тръгне, няма значение, важното е да стигнем по едно и също време. Горе-долу да се уцелим, защото ти не искаш да дойдеш с мен. Еми... лети си!
- Изпускали ли сте телефона си в тоалетната?
Ванката: Не съм изпускал там, все още. По принцип и не влизам с него вътре. Няма такава опасност.
Сани: Аз влизам, но... засега...
Ванката: Като се замислиш... Тези, които влизат, да внимават много, защото... Кофти тръпка е!
- Псували ли сте по време на мач?
Ванката: Е, естествено!
Сани: Ние заедно си гледаме мачове.
Ванката: Дома си псуваме на дивана, надълго и нашироко, няма кой да ни сопре, няма кой да ни чуе. Така че... ние рядко... даже май не сме посещавали мач на живо заедно. Обаче по телевизията, когато си гледаме, си псуваме. Както се вика... целият отбор, че чак и резервната скамейка започваме, нищо че няма да играят.
Сани: И акъл много обичаме да даваме.
Ванката: Е, това е типично. Знаеш, че не може акъл да не дадем. Акъл не се ли даде... Дай да видим това как щях аз да го изиграя, а?
