О кситоцинът често е наричан "хормон на любовта", тъй като се смята, че е от съществено значение за поведението на двойката и грижата към потомството, но ново проучване поставя неговата роля под въпрос, предаде АФП.
В изследването на учени от САЩ участват гризачи от вида прерийни полевки.
Хората, които не могат да се влюбят: Причините и проблемите за това
Експертите установяват, че дори и когато рецепторите за хормона са потиснати,
тези малки животни успяват да установят силна връзка помежду си, а майката може да зачене и да се грижи за потомството.
Прерийните полевки са едни от малкото бозайници, които цял живот имат един партньор и това ги прави идеален обект за проучвания по темата.
Предишни изследвания установиха, че когато учените използват лекарства за блокиране на окситоцина
при възрастните прерийни полевки, те остават самотни, а женските не могат да произвеждат мляко за малките си.
Психиатърът Девананд Маноли и невробиологът Нирао Шах разработват метод за редактиране на гени, за да премахнат окситоциновите рецептори. Оказва се, че и без тях гризачите не изпитват затруднения да се чифтосват с други представители на вида, а женските нямат проблем да се грижат за малките си.
Това е много важно при флирт: Как да използваме езика на тялото
Този резултат дава основание да се предполага, че окситоцинът не е основен, а още по-малко единствен
двигател на връзката между двойките и на майчинската грижа.
"Генетиката показва, че не съществува "единствена точка на пречупване" за поведение, което е толкова важно за оцеляването на видовете", казва пред АФП Девананд Маноли, доцент в Калифорнийския университет в Сан Франциско.
Как да избегнете изпадането в монотонност във връзката
Проучването, публикувано в научното издание "Ниурон", обаче показва, че лишаването на партньора от рецептора за окситоцин все пак не е без последствия.
Мъжки полевки с генетична модификация, чифтосани с обикновени женски, не проявяват очакваната агресия при сблъсък с противници от вида.
Женските, чийто гени са редактирани,
са в състояние да се възпроизвеждат и да се грижат за потомството, но някои имат по-малко на брой бебета и по-нисък шанс за оцеляване спрямо тези, при които учените не са се намесили. Малките полевки на модифицирани майки са с по-малко тегло.
В експеримента участват само двойки, при които
единият гризач е генетично модифициран, а другият е от т. нар. "див тип", казват изследователите. Според тях при двойки, състоящи се само от екземпляри с редактирани гени, резултатите могат да бъдат различни.
