С троежът му отнема 10 години, но пък го използват вече близо 2000 години. На неговата арена, пред трибуните, побиращи 50 000 зрители, са загинали близо 1 милион души.
Вижте най-великата гладиаторска арена в СНИМКИ.
Това е римският Колизеум. Символ на жестокостта и величието на империята, владяла Европа в продължение на половин хилядолетие.
Животът върху стените на Колизеума (видео)
Правят нов под на Колизеума за 18,5 млн. евро
Колизеумът може да последва съдбата на кулата в Пиза
Завършен е от император Тит през 80-та година, а последната гладиаторска борба, проведена на него, е през 404 г.
След упадъка на Западната Римска империя, когато остготите завладяват Апенинския полуостров и Рим, величествената сграда е превърната с гробница.
В римския Колизеум е намерена шахта, в която някога се е намирал огромен асансьор за издигане на гладиаторите и дивите зверове от подземията на арената. Асансьорът се задвижвал от въртящ се механизъм, за който са работели 60 човека.
Калион Хокинс, асистент по история в университета в Чикаго, посочва, че в Колизеума се провеждали три типа събития, които включвали гладиатори - лов на диви животни, екзекуции на престъпници и гладиаторски спектакли с борби и двубои.
В много от тях се очаквало гладиаторите да се бият до смърт. Животът на един боец обаче би могъл да бъде пощаден от съдиите, ако те преценели, че той се е борил храбро.
Не всички гладиатори са били роби. Сред тях имало и хора, избрали рисковия живот на професионални бойци.
Те се обучавали в гладиаторски училища по 12-18 часа на ден, за да се подготвят за само две или три битки годишно. Въпреки че сред тях имало роби, тези мъже заемали специално място в римското общество поради тяхната смелост. Графити, намерени на стените в Помпей, показват любовта на жените към гладиаторите.
Хокинс предполага, че всяка година в Римската империя са били убивани над 5000 гладиатори.
„Поради акцента върху умението и смелостта и защото обучените гладиатори и ловци са били скъпи и трудно заменяеми, шансовете за оцеляване на арената обаче са били много по-добри за тях, отколкото за престъпниците и за животните”, посочва той.
Всяка година около 20 000 роби били продавани, за да бъдат наети като гладиатори. Продажната им цена е била определяна от римския Сенат.
Императорите и аристократите организирали гладиаторските игри за своя сметка и не печелели от тях. Било въпрос на престиж да се наемат най-добрите бойци и ловци.
„Независимо кой организирал шоуто, най-важната му работа била да наеме ловци и гладиатори, които да се бият. Можело да се опита да наеме свободни мъже, опитни с оръжието и готови да се борят срещу пари. Можело да сключи договор с управител на гладиаторско училище, което притежава и роби, обучени да се бият на арената. А можело да купи роби и да ги обучи за своя сметка. По време на Римската република повечето гладиатори вероятно били роби”, смята Хокинс.
