О ще щом стъпите в Прага или в Будапеща веднага ще видите пред себе си десетки хора, носещи сладки лакомства в ръцете си. Да, това е козуначено коминче! Или както е познато в Прага – trdelnik, а в Будапеща – kürtőskalács. Каква е неговата тайна и защо всъщност е толкова популярно в тези европейски столици, особено в Прага? Именно това предстои да разгледаме в следващите редове.
Какво е „триделник“?
Trdelnik или още известен като козуначено коминче е сладко тесто, което е доста тънко. То се увива около тръба и остава кухо отвътре. Прилича на къса тръба - около 10 см широка и около 15 см дълга.
Какво означава „триделник“ на чешки?
Името триделник идва от думата за оригинален дървен, а днес неръждаем прът, а именно „трдло“. Смешното е, че ако кажете на някого: „Ty jses ale trdlo!“, това означава „Идиот, глупав човек“. Не е трудно да ни мине през глава мисълта, че чехите са измислили продукт, специално за туристите и са го нарекли с дума близка по звучене до тази за „глупак“. Кой ли е глупакът в случая?
Прозход на „триделника“
Произходът на това сладко тестено изкушение може да бъде проследен назад в Румъния, най-вече в региона на Трансилвания. Смята се, че рецептата за сладкиша е донесена с хора, които бягали от страната си, когато турците нахлуват на тяхна територия. Някои от тях се заселват в Словашката република, поради което подобни видове сладкиши започват да се пекат още през 17-19 век, а в различни части на Моравия се появяват едва през 20 век.
Днес можете да намерите подобни видове козуначено коминче в много европейски страни, например Австрия, Германия, Люксембург, Латвия, Полша, Швейцария, Словакия, дори и в България.
В Чешката република модерната версия на „trdelnik“, както го виждате да се продава в центъра на Прага, е много нова. Започва с дейността на Ondrej Hladky от Vidce (област Zlin – Morava), който започва да продава изделието в своя град през 2004 г. въз основа на оригиналната рецепта, която му е дадена от семейството му.
В интервю през 2010 г. г-н Хладки твърди, че той е занесъл идеята в чешката столица. Първоначално на щандовете се продавал обикновен вариант на триделник с канелена захар, но от 2015 г. стана популярен и този пълнен със сладолед, плодове и много топинги.
Репортерът Доминик Юн от Radio Praha пък излиза по улиците на Прага с мисия да разбере каква е истинската история на триделника. Jůn открива безброй митове за trdelník, които са създадени предимно, за да обслужат туристите. Юн интервюира Ладислав Проваан от Музея на гастрономията, за да разбере неговата представа за неуловимата история на trdelníky. В интервюто си с Юн, Provaan споделя реалната история на trdelník,
„Trdelník се свързва много директно с готвенето на пещ. Преди пещите за хляб и преди кухненските печки или котлони не е имало друг начин да се готви тесто, освен да се усуче на дървена пръчка и да се върти на открит огън. Доколкото е известно в Европа, то започва с древна Гърция и практически всяка нация от Швеция надолу на юг, изток и запад, хората са познавали Trdelník. Единствената разлика е, че навсякъде той е носил различно име. Думата „Trdelník“ е единственото чисто чешко определение за тази храна. Това е много древна дума и по същество обозначава използването на дървена пръчка, чук или вретено – същата дума се използва при усукване на прежда”.
Триделник в битовите истории
Триделникът присъства и в литературата и там не е представен по по-малко романтичен начин от митовете. Става дума за една много трогателна история за живота в малко селце в Словашката република, написана за списание през 1904 г.
В тази история малко момче описва как се е сдобило с „ново братче“ и селските жени идвали в къщата и носели супи, сладкиши и триделник за майка му. Той бил развълнуван, че има толкова много сладки лакомства и взел един триделник на училище. Другите момчета никога не го били виждали и веднага изделието и самото момче се превърнали в център на внимание.
Всички искали да говорят с него, а други момчета предлагали различни неща за размяна – боб на петна, лъскави копчета, а едно дори предложило колие, направено от ток на стара кожена обувка. Малкото момче сменило триделника с колието от кожени обувки, защото му казали, че нито мечка, нито вълк няма да го нарани, ако го носи!
Sólo como comentario informativo, los Trdelník no son de República Checa, son originarios de Eslovaquia. pic.twitter.com/wXRhuHSKAB
— Diego Guerra (@DGuerra_99) March 22, 2023
В крайна сметка, майка му намира странното колие и го хвърля в огъня, защото било грозно и не особено хигиенично.
Тази историята потвърждава вярването, че триделникът е създаден специално за родилки.
В близкото минало в тези райони имало обичай да се носи готвена храна за родилката, а също и сладкиши. Често това се правело не само от най-близките им, но и от цялото село, което готвело и носело храна, така че новата майка да не се притеснява да готви за себе си или за семейството си.
Всичката храна трябвало да бъде лесна за смилане и трайна. Ето защо често в този район ан Европа давали триделник– тъй като се съхранявал лесно, не цапал, може да се яде студен и издържал няколко дни.
Каква е истинската история на сладкиша обаче е мистерия и до днес.
Как се прави триделник?
I think this was St. Vitus Cathedral which is really pretty. You also have to try Trdelnik which is really good. It’s dough with sugar and you can put whatever topping inside. pic.twitter.com/l4LjYQFXKw
— Holly 💕 (@hollymostdope) March 20, 2023
Сладкишът се прави от сладко тесто за хляб, което се приготвя първо чрез месене и втасване, докато удвои обема си. Понякога тестото се почива два пъти в зависимост от рецептата.
Когато тестото е готово, по-дебелите нишки от тестото се разточват и леко се усукват около 8-10 см широк метален прът (традиционно прътът се прави от дърво). Металният прът се поставя върху слабо запален дървен въглен, който бавно се върти, докато се пече. Печенето отнема около 5-7 минути в зависимост от размера и температурата на въглищата.
Докато триделникът е горещ, той внимателно се сваля от металната пръчка и се овкусява. Понякога се използва яйчен белтък, за да се гарантира, че добавките ще прилепнат добре към повърхността на тестото.
Рецепта за оригинален „триделник“
В търсене на оригинална рецепта за триделник, от viewfromprague попадат на чешка готварска книга, написана от Магдалена Добромила Ретигова през 1912 г., където обаче триделникът изглежда по съвсем различен начин.
Съставките и инструкциите са напълно различни; единственото, което е същото е името и начина на изпичане с помощта на дебел дървен прът (трдло). Ретигова е известна с това, че пише най-сложните версии на рецепти, използвайки скъпи съставки, които биха били направени в заможни семейства в града.
Едва ли много семейства от моравските села биха използвали този вариант. По-скоро те са залагали на по-достъпната версия на просто подсладено тесто за хляб като начин да използват остатъците от тестото от печенето на хляб.
Самата рецепта включва първо пудра захар, разбита с жълтъците, които се смесват с брашното и разбитите на твърд сняг белтъци с щипка лимонова кора или ванилия.
Рецептата гласи, че се използва дебел дървен прът, който се поставя на около 10 см от открития огън (не въглища, а открит огън). Пръчката се увива с намаслена хартия и при въртене бавно се изсипва сместа за триделник върху пръчката.
Според готварската книга следва да продължите да сипвате сместа и да въртите пръчката, докато сладкишът започне да се пече и стане бледо златиста. Докато той се пече следва да пъхате в него бадеми и захаросан лимон. Когато триделникът е изпечен напълно, се намазва с овкусява с лимон или портокал течна глазура и внимателно се оставя да изсъхне.
За сервиране триделникът е допълнително украсен с тънки въртящи се захарни нишки, увити около него, допълнителни декоративни сладки и цветен лед (това е буквално оцветена замразена вода, а не сладолед, но може да е някаква форма на сладолед).
Определено тази рецепта звучи примамливо. Бихте ли я изпробвали, или по-скоро ще си купите триделник при следващото пътуване до Прага?
