Т ова е история, която датира от хиляди години.
Първоначално котките са били самотни същества. Това означава, че са предпочитали да живеят и ловуват сами, а не на групи. По-голямата част от социалното им поведение се е ограничавало до взаимодействието между майка и коте. Извън тази връзка котките рядко мяукат една на друга.
Въпреки това, когато котките започват да живеят заедно с хората, тези вокали придобиват ново значение. В много отношения, когато котка мяука към нас, тя сякаш ни възприема като свои възпитатели, подобно на своите котешки майки.
Котките вероятно са се срещнали за първи път с хората преди около 10 000 години, когато хората започват да създават постоянни селища. Тези селища са привлекли гризачи, които от своя страна са привлекли котки, търсещи плячка. По-малко страхливите и по-приспособими котки процъфтявали, възползвайки се от постоянното снабдяване с храна. С течение на времето тези котки установили по-тесни връзки с хората.
За разлика от кучетата, които са били развъждани от хората за специфични качества, котките по същество са се опитомили сами. Котките, които са можели да понасят хората и да общуват с тях, са имали предимство при оцеляването си, което е довело до създаването на популация, пригодена да живее заедно с хората.
За да разберем този процес, можем да разгледаме опитите с лисици, отглеждани в руски ферми. От 50-те години на миналия век съветският учен Дмитрий Беляев и неговият екип селективно развъждат сребърни лисици, като чифтосват тези, които са по-малко страхливи и агресивни към хората.
С течение на поколенията тези лисици стават по-послушни и дружелюбни, като развиват физически черти, подобни на тези на опитомените кучета, като например рошави уши и къдрави опашки. Променили се и вокалните им прояви, като от агресивно "кашляне" и "хъркане" се превърнали в по-приятелски "крясъци" и "панталони", напомнящи човешкия смях.
Тези експерименти показват, че селективното развъждане с цел опитомяване може да доведе до редица поведенчески и физически промени при животните, като за няколко десетилетия се постига това, което обикновено отнема хиляди години. Макар и не толкова очевидни, колкото разликите между кучетата и прародителите на вълците, котките също са се променили от времето, когато са били африкански диви котки. Сега те имат по-малък мозък и по-разнообразни цветове на козината - черти, характерни за много домашни видове.
Вокални адаптации на котките
Подобно на сребърните лисици, котките са адаптирали вокалните си гласове, макар и за много по-дълъг период от време. Човешките бебета са алтерни при раждането си, което означава, че са изцяло зависими от родителите си. Тази зависимост ни е направила особено чувствителни към сигналите за бедствие - пренебрегването им би струвало скъпо на човешкото оцеляване.
Котките са променили вокализацията си, за да се възползват от тази чувствителност. Проучване от 2009 г., проведено от изследователката на поведението на животните Карен Маккомб и нейния екип, дава доказателства за тази адаптация. Участниците в изследването слушат два вида мъркане. Единият вид е записан, когато котките търсят храна (мъркане с молба), а другият - когато не търсят (мъркане без молба). Както собствениците на котки, така и тези, които не са собственици на котки, оценяват подканващото мъркане като по-належащо и по-малко приятно.
Акустичният анализ разкри високочестотен компонент в тези мъркания, наподобяващ вик. Този скрит вик се възползва от вродената ни чувствителност към звуци, предизвикващи бедствие, което го прави почти невъзможен за игнориране.
Но не само котките са адаптирали вокалите си, а и ние. Когато говорим с бебета, използваме "майчин език", по-известен като "бебешки говор", който се характеризира с по-висока височина на гласа, преувеличени тонове и опростен език. Тази форма на реч помага за ангажирането на бебетата, като играе роля в езиковото им развитие.
Разширихме този стил на общуване и върху взаимодействието ни с домашните любимци, известен като "реч, насочена към домашния любимец". Последните изследвания показват, че котките реагират на тази форма на комуникация. Проучване от 2022 г. на изследователката на поведението на животните Шарлот де Музон и нейните колеги установява, че котките могат да правят разлика между реч, насочена към тях, и реч, насочена към възрастни хора. Този модел на разграничаване е особено силен, когато речта идва от собствениците на котките.
Приемането на реч, насочена към домашния любимец, засилва връзката, която е огледална на взаимодействието между майка и коте.
Промените във вокализацията се наблюдават не само в отношенията между котки и хора. В сравнение с прародителите на вълка кучетата са разширили лаенето си, за да общуват по-ефективно с хората, и също както при котките, ние използваме насочена към домашния любимец реч, когато взаимодействаме с кучета.
С течение на времето котките са еволюирали да използват гласови сигнали, които резонират с нашите инстинкти за възпитание. В съчетание с използването на реч, насочена към домашния любимец, тази двупосочна комуникация подчертава уникалната връзка, която сме развили с нашите котешки приятели. Изглежда, че котките може би са победителите в тази връзка, адаптирайки се, за да изискат грижа и внимание от нас. Все пак много собственици на котки не биха искали да е другояче.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
