„Отчаяно се нуждая от това някой да ме обича истински, не просто да казва много харесвам вашето предаване или вие сте страхотен. Някой да ме обича, когато изгасне лампата, когато съм болен, когато съм крив.”
Водещият Драгомир Драганов разкри най-съкровените кътчета от душата си в подкаста „Храмът на историите” пред Мариян Станков – Мон Дьо. Желанията му и изпитанията в любовта, физическите промени, през които е преминал, както и най-голямата вина, която носи – тази към семейството.
„Тежат ми думите, които съм казвал на родителите си, на сестра ми. Аз имам голяма вина пред моето семейство. Може би защото винаги съм осъзнавал, че не съм сина, който родителите ми са мечтали да имат.” Още в детството си той изгражда представата, че няма по-велики думи от „мама” и „татко”, но с порастването си започнал да усеща, че възприятията му за света и това, което иска да бъде се разминават с тези на родителите му. „Започнаха да се случват неща, които предпочитам да оставя зад гърба си завинаги и никога да не се обръщам към тях, никога да не ги преживявам отново” казва той през сълзи и споделя, че е имало периоди, в които се е разминавал на улицата с родителите си без да се поздравят.
„Майка ми и баща ми никога не са били част от така наречения шоу бизнес. Това са едни работещи, интелигентни хора, посветили живота си на науката за земята. Хора със съвсем друга нагласа. И изведнъж в техния дом се появява една пъстра пеперуда, която пее, танцува, преоблича се, мечтае за сцена, мечтае за популярност.” Според Драго Драганов обаче, отношенията им са били обтегнати и поради това, че се опитвали да го предпазят от това, което носи популярността и шоубизнеса и той неведнъж се е вслушвал в съветите им. „Ако не вярвах, че родителите ми ме обичат истински, нямаше да вярвам в абсолютно нищо.”
Физическите промени
Другото тежко изпитание за Драго Драганов идва, когато се подлага на операция, заради теглото си. „Аз започнах интензивен режим, при който загубих 30 кг теглото си. Изобщо не говорим за козметична операция, много сериозна коремна операция.” разказва той. След операцията обаче, се оказва, че има усложнение – съмнение за изтичане на кръв. „Няколко часа след като бях излязъл от пълната упойка, аз за втори път влязох в операционната зала, отново с пълна упойка.” Опасенията се оказват неоснователни, но прохождането му след голямата операция става по-трудно от очакваното и той започва да се затруднява да ходи пеша, да изкачва стълби. Хранителният му режим също е много строг. А целият стрес води до придружаващ проблем – себореен дерматит. „Да станеш и да се видиш в огледалото и да изглеждаш по този начин е нещо, което малцина биха приели хладнокръвно.” Така за него кризата в професионален план се припокрива с тази в здравословен. А тогава идва и друг удар - в личния живот на водещия, краят на една връзка.
„Няма нужда да си правя татуировка с буквичка, защото сърцето ми е татуирано за вечни времена.”
“Oт начало започнах да плащам с тялото си. След това преминах през период на натурална размяна. Аз на теб, ти на мен. Безразборни контакти, безразборни връзки.” Всички връзки на водещия имат една обща черта – големите разлики във възрастта. „Стряскащо голяма разлика в годините. Защото аз, може би, компенсирах нещо у себе си. Раздавах се абсолютно без да се замислям. Бях използван по най-бруталния начин и се сблъсквах челно с това.” Той не крие, че е имало моменти, в които дори приятелите му са се отдръпвали от него, защото той е бил напълно отдаден на любовта и нищо друго. Една от тези любови го е белязала най-силно – тази, която разкрива публично за първи път.
„То е едновременно спомен и вина - една любов, която можеше да ме направи баща, но не ме направи, защото не беше времето за това. Аз бях ученик в 11-и клас. Тази рано прекратена любов е моята най-голяма вина.”
Сега най-голямата мечта на Драгомир Драганов е да бъде обичан – истински. „Аз друго не искам. Аз не искам награди за журналистическа дейност. Признание, потупвания по рамото, ново 3-часово предаване в неделя сутрин. Искам работа и възглавница, която да ухае на някой, който е толкова мъничко да обича.”
