Л ешоядите преследват смъртта, а смъртта - лешоядите. Помислете си за тази птица, ядяща мърша, и скоро ще се появят образи на болести и разложена плът. Тези птици имат лоша репутация, но неоснователно, твърдят природозащитници, според които лешоядите са едни от най-рециклиращите и най-неразбраните същества в природата.
Субсахарска Африка е дом на четири критично застрашени вида лешояди, а в Южна Африка група с нестопанска цел за опазване и рехабилитация, наречена VulPro, работи за опазването на тези очарователни птици.
Миналия месец VulPro премести смесица от 160 капски и африкански белоглави лешояди на 1049 км до новия им дом в частния ловен резерват Шамвари в Източен Кейп. В операцията участват над 50 души, логистичната компания DHL и WeWild Africa, неправителствена организация, специализирана в преместването на животни и възстановяването на дивата природа.
Много от птиците са били рехабилитирани от центъра, а други са продукт на размножителната му програма. Преместването е свързано с надеждата да се увеличи броят на лешоядите в природата и да се създадат нови популации, като същевременно се намали рискът птиците от VulPro да станат жертва на болести в средата с висока гъстота на обитаване в центъра.
"Имах възможността да отгледам един лешояд, с който разполагаме и до днес. Той беше на 10 дни и се побираше в ръцете ми, а аз имам доста малки ръце. Точно в този момент всъщност разбрах колко крехки и неразбрани са тези видове", казва Кери Волтер, основател и главен изпълнителен директор на VulPro.
Разсейване на стигмата
Първото схващане, което трябва да се разсее, е идеята, че лешоядите са мръсни животни.
"Лешоядите са педантични по отношение на чистотата си. Те прекарват часове в чистене на перата си след хранене, защото тези пера трябва да бъдат много добре обтекаеми и почистени за полет. Те не пърхат като другите птици, а се издигат", казва Волтер.
Лешоядите са се превърнали във високо ефективни чистачи, които пътуват на ята на стотици километри, а отличното им зрение позволява да разпознават трупове на разстояние до шест километра. Клюновете им са дебели и силни, което им позволява да разкъсват месото и могат ефективно да разкъсат голям труп в рамките на часове. Стомахът им е изключително киселинен и пълен с ензими, които не се срещат при други видове, което им позволява да храносмилат това, което другите животни не могат.
"Вредните патогени като бактериите на антракс и бруцелоза се унищожават в стомаха на лешоядите и това предотвратява заразяването на лешоядите и другите животни", обяснява южноафриканският ветеринарен лекар д-р Йохан Жубер.
В един свят без лешояди мъртвите животни естествено биха се изхвърляли по-бавно от околната среда. Това би довело до "натрупване на вредни бактерии и други патогени, които биха могли да доведат до избухване на болести сред човешките и животинските популации, особено в страни с лоши системи за отстраняване", казва Жубер.
Съществуват и косвени последици. Да вземем например Индия, където броят на лешоядите рязко е намалял от 90-те години на миналия век. Дивите кучета са се възползвали от по-малкото лешояди наоколо и в резултат на това през последните 20 години в страната значително са се увеличили случаите на бяс и смъртните случаи.
Преследвани и злепоставяни
Но вместо да бъде защитен като съюзник в борбата с епидемиите от болести, лешоядът е обект на лов и злепоставяне в някои части на Африка.
Публикувано по-рано тази година проучване на грабливите птици от африканската савана, сред които са и лешоядите, установи, че "големите грабливи птици (като лешоядите) са претърпели значително по-рязък спад от по-малките видове" и че спадът е най-рязък в Западна Африка и "повече от два пъти по-силен извън защитените територии".
VulPro има за цел да увеличи жизнеспособността на множество видове лешояди. Последните усилия са съсредоточени върху белоглавия лешояд, чиято популация наброява едва 3685 възрастни индивида в целия континент, според BirdLife International, и само малък процент от тази цифра в Южна Африка.
Волтер отбелязва, че в някои части на Квазулу-Натал, по източното крайбрежие на Южна Африка, белоглавият лешояд "вече е изчезнал като размножаващ се вид", главно по вина на хората.
"Броят на отравянията, пряко свързани с цели, основани на вярвания, в (Квазулу-Натал) е астрономически", казва Волтер и добавя, че използването на части от лешояди е популярно сред комарджиите, за "всякакъв вид способност за потенциално предсказване на бъдещето".
Някои хора в Южна Африка убиват лешояди заради предполагаемите им ясновидски способности, вярвайки, че това ще им позволи да видят бъдещето - идея, основана на острото зрение на птиците, "осем пъти по-добро от това на хората", казва Жубер. Други вярват, че подушването на мозъка на лешояд, спането с череп под възглавницата или носенето на крак около врата може да донесе късмет.
Отравянията са най-честата причина, поради която лешоядите се нуждаят от лечение в Южна Африка, често от поглъщане на олово в изхвърлени батерии или куршуми в животински трупове, казва Жубер. След отравяне "се засяга централната нервна система, което води до симптоми като анорексия, безцелно ходене, слепота, мускулни тремори, парализа и/или смърт", обяснява той.
Намиране на сигурно убежище
Рехабилитационният център на VulPro, ръководен от Волтер, приютява лешояди от повече от 17 години и до неотдавна е имал на грижите си 300 птици, много от които са получили наранявания на крилата при сблъсък с електропроводи. Тези наранявания могат да бъдат толкова тежки, че да наложат ампутация, което означава, че някои птици никога няма да могат да бъдат пуснати обратно в природата, въпреки че все още могат да участват в програмата на центъра за размножаване в плен, казва изпълнителният директор на VulPro.
Електрическите кабели в Кения: Невидима заплаха за редките птици
Но настаняването на такава значителна популация има и своите недостатъци. В световен мащаб "птичият грип има огромен вреден ефект върху птиците", казва Волтер, и "не е безопасно да държим всички тези 300 индивида под един покрив, ако се появи болест".
Лешоядите, които през януари станаха най-новите обитатели на резервата Шамвари в Източен Кейп, ще трябва да се научат да живеят заедно със слонове, носорози, лъвове и други видове. Ексклузивният резерват с площ от 22 000 хектара (54 300 акра) се патрулира от екип за борба с бракониерството и птиците ще могат да търсят храна без почти никакво излагане на хора, въпреки че всеки лешояд - някои от които са в рехабилитация от 2022 г. - е снабден с устройство за проследяване, за да се следи местонахождението му.
Волтер казва, че проектът е започнал да се ангажира с човешкото население в близост до колониите на лешоядите, местата за нощуване и популярните места за хранене, за да се информират общностите за ползите от животното за местната екология и да се разсеят разпространените погрешни вярвания. Тя добавя, че от началото на образователната програма вече са спасени живи лешояди, които са били уловени за продажба за традиционната медицина.
Главният изпълнителен директор на VulPro казва, че заедно с частния ловен резерват Шамари се надява, че "огромната задача за настаняване и защита на най-голямата колекция от африкански лешояди в света ще осигури тяхното бъдеще".
Видеото е архивно: "РЕКОРД: Преброиха над 300 белоглави лешояда в Родопите"
