С ветли вторник е. Във втория ден от Светлата седмица и третия ден от Възкресение Христово православната църква отдава почит на Божията майка.
Както през останалите дни след Великден, службите и песнопенията в храмовете са празнични. Поздравът „Христос Воскресе” ще се чува по време на богослуженията в продължение на 40 дни след Великден – до Възнесение Христово.
На 14 април честваме и паметта на свети Мартин Изповедник, римски папа.
Свети Мартин е роден в Централна Италия, област Умбрия. Човек с добро образование и примерен живот, той постепенно се издигнал в Римската църква и бил избран за епископ на Рим - папа (649-653 г.). Мартин станал римски папа по времето, когато животът на Църквата бил смущаван от ереста на монотелитите. Тези еретици учили, че у Иисус Христос има само една воля, откъдето идва названието им.
Заедно със свети Максим Изповедник свети Мартин защитавал православното църковно учение. За съжаление, по това време Източната църква била попаднала в мрежата на тази ерес, тъй като Цариградският патриарх Павел Втори бил привърженик на монотелитството, както и тогавашният император Констанс Втори.
Папа Мартин като смел защитник на православието се опитал със свое пространно послание, както и с изпращането на духовници, добри богослови, да върне патриарх Павел към православното учение. Но било напразно. Патриархът не само не послушал папа Мартин, но със съдействието на императора заточил пратениците на Мартин на различни острови. Констанс Втори изпратил свои служители в Рим и те с измама арестували самия папа Мартин. Императорът го обвинил в държавна измяна. По заповед на Констанс двамата защитници на православното учение, Максим Изповедник и папа Мартин, били насила закарани в Цариград, където били изтезавани и съдени като политически престъпници. Положени били много усилия да се съгласят с учението на еретиците. И двамата обаче останали твърди в православните си убеждения и не престанали да изобличават лъжеучението на монотелитите.
След като претърпял много оскърбления и лишения, папа Мартин бил изпратен на заточение в Херсон Таврически, на полуостров Крим, където след две години починал на 16 септември 655 г., като до края на живота си останал непоколебим изповедник на православното учение.
