П рез двете седмици и половина преди Съединените щати да започнат мащабна военна кампания срещу Иран, малък кръг съветници се събира в Ситуационната стая на Белия дом за серия от ключови срещи..
Неразкривани по-рано детайли от този период, извлечени от журналистическо разследване за предстояща книга „Regime Change: Inside the Imperial Presidency of Donald Trump“, показват как съгласуването на президента Тръмп с израелския премиер Бенямин Нетаняху и липсата на продължителна съпротива от страна на всички, с изключение на един член от вътрешния кръг на президента, поставят САЩ на курс към война.
Ето шест основни извода от това разследване, пише NOVA, позовавайки се на информация в New York Times.
1. Нетаняху представя подробен план за война на Тръмп и неговия екип в Ситуационната стая.
Седнал срещу Тръмп в Ситуационната стая, място, което рядко се използва за срещи на живо с чуждестранни лидери, Нетаняху прави едночасова презентация пред президента и най-близките му съветници на 11 февруари.
Той твърди, че Иран е узрял за смяна на режима и че съвместна американско-израелска кампания може да доведе до падането на Ислямската република. В един момент той показва видео, включващо монтаж от фигури, които биха могли да управляват Иран, ако теократичното правителство падне. Сред тях е Реза Пахлави, изгнаникът и син на последния шах на Иран.
Израелският лидер и неговите съветници очертават това, което представят като почти сигурна победа: унищожаване на ракетната програма на Иран в рамките на седмици, запазване отворен Ормузкия проток и минимални ответни действия срещу американски интереси. Израелската разузнавателна служба Мосад би могла да помогне за предизвикване на вътрешно въстание в Иран, което да довърши задачата.
Реакцията на Тръмп е бърза и изглежда одобрителна за повечето присъстващи. „Звучи добре за мен“, казва той на премиера.
2. Американските разузнавателни служби наричат сценариите за смяна на режима „фарс“.
Американските анализатори бързо работят през нощта, за да оценят представеното от Нетаняху. Заключенията им, представени на следващия ден в нова среща в Ситуационната стая, са категорични.
Първите две цели, изложени в израелското предложение, ликвидирането на върховния лидер и отслабването на способността на Иран да заплашва съседите си, са постижими, заключават американските разузнавателни служби.
Последните две цели – вътрешно народно въстание и замяна на ислямското правителство с нов светски лидер – не са. Директорът на ЦРУ Джон Ратклиф използва една дума, за да опише тези сценарии: „фарс“. Държавният секретар Марко Рубио превежда: „С други думи – пълни глупости“.
Тръмп приема оценката – я подминава. Смяната на режима, казва той, ще бъде „техен проблем“. Интересът му към ликвидирането на висшето ръководство на Иран и разграждането на военната му мощ остава непроменен.
3. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс е най-силният противник на войната – и единственият, който изразява твърда позиция срещу нея.
От всички в близкия кръг на Тръмп, Ванс прави най-много опити да спре движението към война. Той изгражда политическата си кариера в противопоставяне на подобен тип военни намеси и казва на колегите си, че война за смяна на режима в Иран би била катастрофа.
Пред президента и останалите съветници Ванс предупреждава, че конфликтът може да предизвика регионален хаос и неизчислими жертви, да разруши политическата коалиция на президента и да бъде възприет като предателство от избирателите, подкрепили обещанието за липса на нови войни.
Той подчертава изчерпването на американските боеприпаси и риска от непропорционален и непредсказуем ответен удар, тъй като оцеляването на режима е заложено на карта. Предупреждава също за Ормузкия проток и вероятността от рязко покачване на цените на горивата.
Предпочитанието му е да няма никакви удари. Но знаейки, че Тръмп вероятно ще действа, Ванс се опитва да го насочи към по-ограничени варианти. Когато това не успява, той настоява за използване на превъзхождаща сила, за да се приключи бързо. На последната среща на 26 февруари посланието му е ясно: „Знаеш, че смятам това за лоша идея, но ако решиш да го направиш, ще те подкрепя“.
4. Някои съветници на Тръмп имат сериозни лични притеснения, но се съобразяват с президента.
Позициите във вътрешния кръг варират, но имат едно общо: никой освен Ванс не прави сериозен опит да промени мнението на Тръмп. Министърът на отбраната Пийт Хегсет е най-ентусиазиран. „Рано или късно ще трябва да се справим с иранците, така че по-добре да го направим сега“, казва той на групата на 26 февруари, ден преди Тръмп да даде окончателната заповед.
Рубио е по-колеблив – предпочита продължаване на максималния натиск, вместо пълномащабна война, но не се опитва да разубеди президента. Началникът на кабинета на Белия дом Сюзи Уайлс се тревожи, че Съединените щати могат да бъдат въвлечени в конфликт в Близкия изток точно преди междинните избори, но не счита за своя роля да изразява тези опасения в голяма група.
Генерал Дан Кейн, председател на Съвместния комитет на началник-щабовете, също има сериозни притеснения и постоянно изтъква рискове: изчерпване на оръжия, затваряне на Ормузкия проток, трудността да се предвиди реакцията на Иран.
Но той е толкова внимателен да не заеме позиция, подчертавайки, че не е негова работа да казва на президента какво да прави, че понякога изглежда сякаш защитава всички страни едновременно. От своя страна Тръмп често чува само това, което иска да чуе.
5. Тръмп вярва, че това ще бъде бърза война, подобно на Венецуела.
Увереността на президента, че конфликтът с Иран ще бъде кратък и решителен, е дълбоко вкоренена и до голяма степен устойчива на противоположни доказателства. Той е окуражен от сдържаната реакция на Иран на бомбардировките на ядрените му съоръжения през юни, както и от зрелищната командос операция, при която венецуелският лидер Николас Мадуро е заловен от комплекса си на 3 януари, без загуба на американски животи.
Когато съветници повдигат възможността Иран да затвори Ормузкия проток, ключов маршрут за огромни количества световен нефт и газ, Тръмп отхвърля тази възможност, приемайки, че режимът ще капитулира преди това.
Когато му се казва, че кампанията ще изчерпи значително американските оръжейни запаси, включително противоракетни системи, вече натоварени от години подкрепа за Украйна и Израел, Тръмп изглежда претегля предупреждението срещу по-привлекателен факт: че САЩ разполагат с практически неограничено количество евтини, високоточни бомби.
Когато коментаторът Тъкър Карлсън го пита насаме как може да е толкова сигурен, че всичко ще бъде наред, президентът отговаря: „Защото винаги е така“.
6. За Тръмп това е решение, водено от интуиция, подпомогнато от среда на съгласие, която не е съществувала в първия му мандат.
Решението на Тръмп да въвлече страната във война не е продиктувано от разузнавателни оценки или стратегически консенсус сред съветниците му – такъв няма. То е водено от инстинкт – същият инстинкт, който е довел до неочаквани резултати отново и отново.
За разлика от екипа му в първия мандат, много от които го възприемат като риск, който трябва да бъде контролиран, във втория си мандат Тръмп е заобиколен от съветници, които го виждат като велика историческа фигура.
След неочакваното му завръщане през 2024 г., след обвинения и опити за покушение, и след безупречната операция по залавянето на Мадуро, хората около него развиват почти суеверна вяра в неговата съдба и инстинкти, както и в способността му да създава нова реалност чрез волята си. При вземането на това високорисково решение почти всички се доверяват на интуицията на президента.
Заобиколен от хора, които се стремят да изпълнят желанията му, и след като дотогава почти всичко се развива в негова полза, почти нищо не стои между инстинкта и действието.
