Ж ивотът на нашата планета съществува от няколко милиарда години. Досега младите звезди са имали привилегирована позиция в търсенето ни на извънземен живот. В края на краищата е по-лесно да се сравняват миналото и настоящето, отколкото да се спекулира за бъдещето. Изследванията обаче показват, че не трябва да отхвърляме по-старите звезди като домакини на носещи живот планети, дори ако тези звезди са умрели - въпреки че смъртта сякаш, не е толкова добра за живота.
Death Of The Sun Will Kill Life On Earth, But New Life Might Evolve Again https://t.co/GCBGbksTHm
— Nikola Radovanovic (@Svevlad666) January 11, 2024
Фактор, който изглежда критичен, е звездният вятър. Магнитното поле на нашата планета ни предпазва от потока частици, който постоянно идва от Слънцето. Това е много по-лошо, когато звездите са млади и постепенно се подобрява. Изследванията на звезди като Слънцето или дори по-стари, предполагат, че те са склонни да имат промяна в силата и сложността на магнитното поле, нещо, което силно влияе на звездния вятър.
Опустошителните изригващи събития стават по-малко вероятни с остаряването подобните на Слънцето звезди, което прави по-вероятно животът да се задържи около обектите и дори осигурява по-добри шансове за развитието на напреднали цивилизации.
Така че звезди като Слънцето или по-стари са подходящи – поне, до известна степен. Нашата собствена звезда и много подобни на нея са обречени да станат червени гиганти. След като звездата изчерпи водорода в ядрото си, тя първо се компресира, възпламенявайки хелия, и след това се издува. Вероятно, когато това се случи със Слънцето, външният му слой ще се разпростре чак до орбитата на Земята. И въпреки че плътността на плазмата би била много ниска, някак не звучи много здравословно за живота, да бъде вътре в звезда.
Фазата на червения гигант също се характеризира с освобождаването на мощни звездни ветрове, а топлината от вече нараснала звезда избутва обитаемата зона по-далеч. Това може да е добра новина за луните на газовите гиганти, но не толкова за скалистите планети - Венера и Меркурий със сигурност няма да ги има в този момент и в най-добрия случай Земята и Марс ще са обгорени. Така че тези условия не звучат супер гостоприемни за процъфтяването на живота, поне не навсякъде.
The Sun's death could mean new life in the outer solar systemhttps://t.co/8SR7luFpZh pic.twitter.com/eksnzmBl1z
— Damn Interesting (@DamnInteresting) February 7, 2020
Изследователите също били любопитни какво би се случило след това. Червените гиганти изхвърлят слоевете си и това, което остава е компресирано изродено ядро. Мъртвата звезда стигнала до този етап наричаме бяло джудже. Без звездни ветрове и с голяма стабилност в продължение на милиарди години белите джуджета са страхотно място за живота, стига планетите, на които той съществува да са оцелели докато звездата е преминавала през фазата на червения гигант.
Изследванията показват, че промените от обикновена звезда през червен гигант до бяло джудже са твърде бързи, за да може животът да се адаптира, освен ако няма начин да бъде защитена и преместена цялата планета. По-старите звезди и белите джуджета трябва да бъдат изследвани като потенциални домакини на живот, но изглежда малко вероятно животът да е оцелял в един свят, в който неговата звезда се променя и еволюира.
Новото изследване е публикувано в The Astrophysical Journal Letters.
