2023-а ще е най-лошата година за винарството от шест десетилетия насам, поне що се отнася до обема на производството. Той ще възлиза едва на около 244 милиона хектолитра, което е със седем процента под миналогодишните показатели и е най-ниското ниво от 1961 година насам. Прогнозата е на Международната организация по лозата и виното (OIV), предаде Deutsche Welle.
Силен удар по винопроизводителите в Южното полукълбо
"Този негативен сценарий е свързан със същественото съкращаване на обемите на производството в големите държави винопроизводителки и в двете полукълба", поясняват от централата на OIV в Дижон. Организацията е създадена през 2001 година и днес в нея членуват 50 страни.
От неблагоприятните климатични условия най-много са пострадали производителите в Южното полукълбо. В Австралия, Аржентина, Бразилия, Чили и Южна Африка реколтата, респективно и производството, са намалели с между 10 и 30 процента, съобщават от OIV. В Европа най-голям спад се отчита в Италия, Испания и Гърция.
"Само в САЩ и в някои държави от ЕС, като например Германия, Португалия и Румъния, климатичните условия бяха благоприятни, които позволи да бъде произведен среден обем или дори по-висок от средното“, уточняват експертите от Дижон. Въпреки това в ЕС като цяло обемът на производството ще се окаже с осем процента по-нисък от средните количества за последните пет години, гласят предварителните оценки.
Франция отново ще е първенец
Това се дължи до голяма степен на лошата реколта в Италия. Страната през тази година вероятно ще произведе само 44 милиона хектолитра вино. Това ще е с 14 процента по-малко от миналата година и най-ниското ниво от времената на изключително слабата реколта през 2017 година. Така Италия ще загуби мястото си на световен лидер в отрасъла, отбелязва агенция "Ройтерс", и отново ще го отстъпи на Франция, която от девет години не е била най-големият винопроизводител. При нея обемът може да се окаже малко по-висок от средния за последните пет години.
Испания ще удържи третото място, макар там производството да е спаднало с 14 процента до най-ниското си ниво в последните 20 години. Както испанските, така и италианските винопроизводители най-много пострадаха тази година в Европа от климатичните аномалии - както от продължителните засушавания, така и от обилните валежи, довели до повишена влажност и до разпространяването на мухъл по лозята.
Накратко: промените в глобалния климат, съпроводени с периоди на суша и на поройни дъждове, на нетипични горещини, както и твърде ранни и твърде късни слани, се отразяват все повече както на европейското, така и на световното винопроизводство.
Тазгодишният спад всъщност може да възстанови баланса
Според OIV в Германия тази година ще бъдат произведени около девет милиона хектолитра вино, което ще е малко повече, отколкото през 2022 година. В Европа Германия с нейните 13 винарски региона се нарежда четвърто място сред големите производители. В световен мащаб е едва на девета позиция пред Португалия, отстъпвайки и на САЩ, Австралия, Чили, Аржентина и Южна Африка.
Винопроизводителите от Южното полукълбо са сред най-големите доставчици на световния пазар, поради което техните проблеми през тази година неизбежно ще доведат до съкращаване на глобалното предлагане, респективно - и до вероятен ръст в цените.
OIV по традиция се въздържа от ценови прогнози. Но германската агенция ДПА от своя страна отбелязва, че в отрасъла в последно време е било наблюдавано свръхпроизводство на вино и на различните континенти са били натрупани запаси, така че сегашният спад в производството "би могъл да възстанови равновесието на световния пазар".
Срещу евентуалното поскъпване говори и това, че търсенето на вино в световен мащаб намалява, което е свързано с общата тенденция за здравословен начин на живот и съответното по-скептично отношение към алкохола. В Германия например употребата на чист алкохол на глава от населението през последните 40 години е намаляла значително, обяви наскоро правителството в отговор на депутатски въпрос.
[img maxh left]50335103[/img
