М есец юли е, жегите са повсеместни по нашите географски ширини и всички се опитват да избягат от тях, но за мнозина от нас зимата най-после е тук. Хората, които още от миналата година чакат новия и предпоследен сезон на сериала на НВО „Игра на тронове“, много добре знаят какво имам предвид, но за тези, които не са наясно за какво говоря, са предназначени и следващите параграфи.
В тях ще се опитам да илюстрирам някои от основните причини да се запознаете с невероятния свят на хитовия сериал преди в живота на всички около вас да експлодира седми сезон и те да напълнят информационния ви поток в социалните мрежи с досадни публикации по темата.
Но дори и да сте гледали всичките 60 епизода, които ни доведоха до тук, се надявам, че статията ще ви припомни и утвърди причините, поради които сте се влюбили в „Играта“. Да започваме!
1. Фентъзи като никое друго
Сериалът „Игра на тронове“ е базиран на литературната поредица „Песен за огън и лед“ на американския автор Джордж Р.Р. Мартин и с невероятното качество на своята продукция успя да популяризира стил на фентъзи, който досега беше резервиран ексклузивно за запалените фенове на жанра.
21-ви век започна с адаптацията на „Властелинът на пръстените“, фентъзи в епични и драматични, но строго приказни и безопасни за детската аудитория окраски. Трябваше да мине повече от десетилетие преди ‘HBO’ да се престрашат да финансират фентъзи сериал със засилено сексуално съдържание и графично изобразено насилие, което прави продукцията категорично недостъпна за по-малките зрители.
Във видеото вижте и някои интересни факти за "Игра на тронове"
В наши дни вече редица филми и сериали са се опитали да копират зрелищния и дързък стил на „Игра на тронове“, но нито един от тях не е успял да го стори със същото ниво на успех.
2. Политика и магия в едно
Дворцовите интриги са водещи елементи в една голяма част от сюжетните линии на сериала и политическият им подтекст безспорно е този, който ги прави едновременно толкова лесно разбираеми, реалистични и интригуващи. Съветници предават своите покровители, семейства вражудват помежду си за повече власт, крале се сменят на троновете и почвата за всички батални сцени е подготвена подобаващо с постепенно и убийствено надграждане на напрежението до точката на кипене.
Това обаче не изключва магията от сюжетното действие. Фактът, че тя се преплита с бруталния реализъм толкова органично и безпроблемно, е една от основните причини сценаристите на сериала да са спечелили толкова награди за работата си. Магията обикновено се отъждествява със свръхестественото и злото и определено носи много общи черти с по-радикалните религии от нашата реалност.
3. Личностни конфликти
Никой сериал нямаше да се превърне в попкултурен феномен, какъвто е „Игра на тронове“, ако се опираше единствено на глобалните си сюжетни линии. Дори да ги отстраним от облика на действието, налице остават ефикасно изградени и пълнокръвни човешки персонажи, които лесно разбираме и респективно подкрепяме или отричаме заради техните действия.
Неосъществени любовни копнежи, семейни скандали, гордост, предразсъдъци и още милион проблеми на човешката личност, за които Джейн Остин въобще не се е сещала да пише, движат хората в „Игра на тронове“, които пък на свой ред движат и определят глобалния пейзаж в пъстрия свят на сериала. Персонажите от него са се превърнали в идоли на легиони от фенове, но ако материалът наистина ви накара да се запознаете със сериала, силно ви препоръчвам да не се привързвате прекалено много към никого, тъй като „Игра на тронове“ е...
4. Непредвидим от начало до край
Основен елемент в сюжетната философия зад „Игра на тронове“ е вярването, че изкуството – в случая , сериалът – отразява живота, а животът не тече в строги сюжетни линии, а се определя от хиляди ежедневни случайности. Затова и много от участниците в действието оживяват, за да продължат участието си, или умират, най-често в кървав и брутален стил, въз основа на импулсите и случайните решения на останалите персонажи.
Имената на сценаристите Дейвид Бениоф и Д.Б. Уайз днес вече са се превърнали в нарицателно за художествена дързост заради решенията си да убиват главни герои на сериала в произволни точки от действието на шестте сезона дотук, както и заради резките промени в траекторията на развитието на редица персонажи. Докато множество зрители и експерти разкритикуваха пети сезон от сериала за слабохарактерното портретиране и бруталното отношение към жените, последвалият го шести сезон бе хвален масово за това, че издигна женските си персонажи до водещи роли, и то съвсем непринудено и закономерно.
5. Герои и злодеи? Забравете за тях
Всички хора от света на „Игра на тронове“ са именно това: хора. Друго фантастично постижение на сценаристите Бениоф и Уайз още от първия сезон е илюстрирането на персонажите далеч от традиционните определения за добро и зло. Всеки един от тях действа според целите си и моралните им ценности се променят в по-малка или по-голяма степен в зависимост от екстремните обстоятелства, в които се намират.
Точно затова варира и зрителското възприятие за повечето от тях. Един и същи персонаж може да бъде герой във вашите очи, но злодей в очите на приятелите ви, а приятелките ви може просто да го подкрепят, защото е секси. (Ако четете статията, а вече сте фенове: досетихте се, че говоря за Джайм Ланистър, нали?) Това също е от водещите елементи, които правят „Игра на тронове“ толкова любим на толкова много хора, включително големи приятелски компании, които се забавляват с това да гледат сериала заедно.
6. Качеството на продукцията
Още в първата точка от материала ми споменах думичките „качество на продукцията“ или ‘production values’, както е популярният англоезичен израз. Е, „Игра на тронове“ е телевизионна продукция като никоя друга. ‘HBO’ стартираха практиката, много преди Netflix или Showtime да наберат популярност или финансови активи, да снабдяват най-големите си серийни проекти с бюджети, достойни за холивудски блокбъстър.
Снимките за всеки сезон на „Игра на тронове“ се извършват на по четири континента, а в процеса се използват услугите на десетки хиляди статисти. Независимо дали става дума за битка между 10 000 души, пищно дворцово събитие или пък обикновен разговор в прикритието на гората, всяка сцена в сериала е заснета с неоспоримо ниво на реализъм и прецизност. Специалните ефекти са изготвени от първокласни експерти, които обслужват и най-големите холивудски студия, и то за същите суми. Зашеметяващият саундтрак също е отвъд всякаква критика.
7. Краят е близо
Ако сега в действителност изчетете този материал до края му и си свалите шестте излезли дотук сезони на „Игра на тронове“, ви предстои да чуете минимум 50 пъти фразата „Зимата идва“. Е, шест сезона по-късно, след като вече сте закоравели фенове на сериала и се подготвяте да гледате седми, ще сте в див възторг, че зимата най-после е тук.
Седмият сезон на сериала ще е предпоследен и ще доведе до точката на пречупване повечето сюжетни линии. С миналия шести сезон сценаристите Бениоф и Уайз окончателно излязоха извън действието от вече написаните пет книги от Джордж Р.Р. Мартин и по този начин направиха дори техните познавачи уязвими към всякакви изненади и обрати.
Иначе казано, ако вашите приятели страстно са следели сезоните дотук и всяка година са чакали с бясно нетърпение идването на новия, на вас ще ви се наложи да почакате единствено за последния. А, както ще ви уверят и въпросните ваши приятели, няма по-мъчително и същевременно по-сладко очакване.
Шест сезона, шестдесет епизода, един феномен, който се настани трайно в живота на стотици милиони зрители и остави неизтриваем белег върху историята на световната попкултура. Смятате, че е твърде много за наваксване? Един Ланистър винаги е способен да навакса с „Игра на тронове“. Гледайте сериала и ще разберете какво, за Бога, означава пък това.
Прочетете още от Георги Петров:
На кино: Дори Том Круз не успява да съживи „Мумията“
Свеж старт или безвъзвратен край? Поглед върху "Карибски пирати: Отмъщението на Салазар"
За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.
