Д а бъдеш арестуван и обвинен в брутално убийство, което никога не си извършвал, е един от най-ужасяващите сценарии в правосъдната система. Именно този ад преживява през декември 2012 г. тогава 26-годишният Лукис Андерсън - бездомник от Сан Хосе, Калифорния.
Полицията го прибира от улицата и го обвинява в убийството на Равийш Кумра, 66-годишен заможен инвеститор. Кумра е нападнат в дома си от група завързани и маскирани обирджии, които завързват него и съпругата му с тиксо. По-късно инвеститорът умира от задушаване.
Разследващите разполагат с „необоримо“ според тях доказателство: ДНК на Лукис Андерсън е открита под ноктите на убития мъж. Според полицията това е категорично доказателство за борба между двамата. В Калифорния по това време такова обвинение означава възможност за смъртно наказание.
Необоримото доказателство, което обърка дори самия обвиняем
ДНК следите са считани за „златния стандарт“ в криминалистиката. Един от полицаите дори казва на Андерсън: „За всички години, в които върша това, никога не съм виждал съвпадение на ДНК да е погрешно“.
Объркан, с тежки проблеми с алкохола и живеещ на улицата, самият Лукис започва да се съмнява в собствената си памет и казва на служебния си защитник: „Пия много... Може и наистина да съм го направил, без да помня.“
Полицията бързо заплита теория, че Андерсън е бил местният помагач на организирана банда за обири. Замъгленото му съзнание и липсата на пари го правят перфектната жертва на системата.
Желeзобетонното алиби от болничното легло
Обратът настъпва благодарение на служебния му адвокат Кели Кулик и неин частен детектив. Докато проучват медицинското му досие, те откриват нещо изумително: в нощта на убийството Андерсън е бил приет в болница в състояние на тежко алкохолно отравяне.
Медицинските съпоставки са категорични - той е прекарал цялата нощ под наблюдение в болнично легло на километри от местопрестъплението. Физически е било напълно невъзможно той да бъде в къщата на жертвата.
Фантомният убиец: Как ДНК-то е попаднало на местопрестъплението?
Разследващите са принудени да разберат как генетичният материал на човек, който никога не е стъпвал в къщата, е попаднал под ноктите на жертвата.
Истината се оказва банална и плашеща: вторичен пренос на ДНК през медицинско оборудване.
Парамедиците, които същата вечер са откарали пияния Андерсън в болницата, три часа по-късно са изпратени на сигнала за убийството на Равийш Кумра. Използваният пулсов оксиметър (уредът за измерване на пулса и кислорода на пръста) не е бил достатъчно дезинфекциран и е пренесъл микроскопични клетки от пръстите на Андерсън директно върху ръцете на убития мъж.
Истинските извършители по-късно са заловени и осъдени, а Андерсън е освободен.
„Тъжното е, че ако нямаше това алиби, той най-вероятно щеше да се уплаши и да сключи споразумение с прокуратурата за нещо, което никога не е извършил“, коментират адвокати по делото.
