Н а 16 септември почитаме паметта на света великомъченица Евфимия и на свети Киприян, митрополит Киевски и Московски.
Света Евфимия живяла по времето на император Диоклетиан. Родена в град Халкидон в семейство на християни, тя отрано била възпитана в християнските добродетели. Нейната преданост на вярата в Христос проличала при поредното гонение на християните. Евфимия и много други християни не се подчинили на заповедта да принасят жертви на езическите божества. Затова била заловена и хвърлена в затвора.
По всякакъв начин се опитвали да я склонят да се отрече от вярата си и да се поклони на идолите. Палачите безмилостно измъчвали Евфимия и накрая я хвърлили на дивите зверове, които я разкъсали.
Свети Киприян бил роден в Търново около 1330 г. Млад постъпил в Килифаревската обител при преподобния Теодосий Търновски, а после отишъл в Света гора. Там се запознал с исихазма и обогатил духовния си живот. Като ученик на свети Теодосий, бил приет на служба в Цариградската патриаршия, а след няколко години патриархът го пратил за свой представител в Киевската митрополия, тогава подчинена на Цариград.
През 1375 г. славянинът Киприян бил ръкоположен за Киевски митрополит. Отличавал се със свят живот и голяма начетеност, преуспявал в духовните подвизи. От 1380 г. станал и митрополит на Москва и цяла Русия. Въпреки враждата между князете на Киев и Москва, Киприян с кротост и мъдрост успял да ръководи църквите в двете отделни княжества. Когато през 1395 г. хан Тамерлан нападнал руските земи, Киприян като своя събрат свети патриарх Евтимий, организирал защитата на Москва и повдигал духа на населението. Тогава в Москва била донесена от град Владимир чудотворната икона на Света Богородица, а разколебаният хан оттеглил войските си. Затова Киприян още приживе бил почитан от руския народ като чудотворец. Упокоил се в мир на 16 септември 1406 г.
На този ден православната църква почита още паметта на св. мъченица Людмила, княгиня Чешка.
Тя била родом от Сърбия, дъщеря на сръбския княз. Омъжили я за чешкия княз Боривой. По това време чешкият народ още не бил кръстен, а самият Боривой и неговата млада съпруга били езичници. След женитбата си те повярвали в Христа и се кръстили в името на Отца и Сина и Светия Дух, построили църкви и поставили в тях свещеници. Те имали трима сина и една дъщеря. На тридесет и шест годишна възраст Боривой починал.
Людмила понасяла своята мъка с пълна преданост на Божията воля и раздавала на бедните цялото си имущество. Синът ѝ Братислав наследил престола на своя баща и след като управлявал народа си тридесет и три години, също починал.
Властта поел Вячеслав, внукът на света Людмила. Но майка му възненавидяла свекърва си и всячески се стараела да я погуби. Като научила за това, света Людмила се оттеглила в град Течин. Снаха ѝ подучила двама боляри и ги изпратила в Течин да убият блажената Людмила. Когато отишли там, злодеите събрали и много други подобни на тях зли хора.
Една вечер те обкръжили двора и двореца, където се намирала Людмила, разбили вратите и влезли вътре. Те хванали светата княгиня, хвърлили въже върху шията ѝ и я удушили.
Това се случило в събота, в първия час на нощта. Тогава светата била на шестдесет и една години. Бог прославил с много чудеса мястото на нейното погребение. Тя не била погребана в църква, а под градската стена. Всяка нощ над това място се появявали горящи свещи, а един слепец прогледнал, когато се докоснал до пръстта на гроба ѝ.
Като научил за тези чудни знамения, нейният внук Вячеслав пренесъл мощите ѝ в град Прага и ги положил в църквата на свети Георги, където и днес те явяват много знамения и чудеса.
Имен ден празнуват всички с имената: Людмил и Людмила (името е от славянски произход и означава "любим на народа" или "който обича хората").
