Н а 12 август Българската православна църква почита Св. мъченици Аникита и Фотий.
Св. Аникита бил комит (военен сановник). Когато в Никодимия ставали приготовления за подлагане християните на мъчение, пред император Диоклетиан той открито заявил, че е християнин. Неговият пример последвал и племенникът му Фотий. Той направо казал на царя: "Идолопоклоннико, засрами се, твоите богове са нищо!"
След много мъчения и двамата били осъдени на смърт и изгорени заедно с много други християни в 305 година.
Св. Аникита и св. Фотий се призовават в молитвите при елеосвещение и водосвет.
В Никомидия, град във Витинска област (в Мала Азия, бел.ред.), цар Диоклетиан (император 284–305 г., бел.ред.), повдигнал голямо гонение срещу християните. По негова заповед насред града били изложени оръдията за мъчение: мечове, секири, ръжени, железни куки, скари, колела, котли и други безчовечни изобретения от този вид. Били приготвени и зверове.
С всичко това Диоклетиан искал да уплаши тези, които призовавали Христовото име. По всички краища на римското царство той разпратил страшни укази, с които навсякъде заповядвал да се преследват християните - да бъдат мъчени, убивани, като срещу Единородния Божий Син били изречени много чули.
Tогава в Никомидия живеел благороден и знатен комит на име Аникита. Той се явил пред царя и безстрашно изповядал Господа Иисуса Христа. Свети Аникита красноречиво разказал на царя за безначалното раждане на Сина Божий и Неговото въплъщаване, след като годините се изпълнили, заради нашето спасение. В същото време той осъдил заблуждението на идолопоклонниците и наричал езическите богове глухи и безчувствени. Накрая той се обърнал към царя със следните думи:
- Твоите мъчения, царю, приготвени за християните, никак не ни плашат. За нас мъките са нищо и ние никога не ще се поклоним на бездушните идоли.
Царят, изпълнен с гняв и ярост, не могъл да изслуша боговдъхновената проповед на свети Аникита и заповядал веднага да му отрежат езика, но той и след това говорел ясно, славейки Христа Бога.
След молитвата на светеца започнало земетресение, при което капището на Херкулес заедно с неговия идол и част от градската стена паднали, а мнозина от езичниците погинали под развалините. Тогава Диоклетиан заповядал да бъде отсечена с меч главата на светия мъченик, но когато войникът вдигнал меча, за да изпълни заповедта на царя, веднага ръцете му отслабнали, а той паднал на земята и бил неподвижен, като безчувствен.
Като видял това, Диоклетиан заповядал да привържат свети Аникита към колелото, което се намирало сред остри железни пръти, да запалят отдолу огън и да въртят колелото. Всички видели Божия ангел, който влязъл заедно със свети Аникита в котела, и щом мъченикът се докоснал до котела, оловото изстинало и се втвърдило като лед.
Сродникът на свети Аникита, на име Фотий, като видял неговите подвизи и силата на Христа, Който пази Своя раб, отхвърлил всякакъв страх. Той излязъл от народа на самото място на мъченията, приближил се към светия мъченик и с любов го прегърнал и разцелувал, наричайки го баща и ходатай на своето спасение. С тази постъпка Фотий ясно показал, че е готов да претърпи за Христа всякакви мъчения.
