В края на август миналата година безпилотен самолет, задвижван от слънчева енергия, наречен Zephyr, почти подобри един от най-трайните рекорди в авиацията. Безпилотният самолет, управляван от американската армия и произведен от Airbus, летя 64 дни, 18 часа и 26 минути, преди неочаквано да се разбие в Аризона - само четири часа не му достигнаха, за да подобри рекорда за най-продължителен непрекъснат полет.
Този рекорд е поставен преди 64 години, през 1959 г., от Робърт Тим и Джон Кук, които летят на борда на четириместен самолет в небето над Лас Вегас в продължение на 64 дни, 22 часа и 19 минути, пише CNN.
Забележително е, че Zephyr - лек самолет с модерна технология, който лети автономно - не само не успява да надмине това време, но дори и да го беше направил, Тим и Кук пак щяха да запазят световния рекорд за издръжливост при полет с екипаж.
Всъщност не е нищо чудно, че Тим и Кук са успели да се задържат във въздуха толкова дълго, в епоха, която е била по-близка до първия полет на братята Райт, отколкото днес.
Става дума за един от първите семейно ориентирани курорти в Лас Вегас и търсейки реклама, собственикът на хотела се възползва от предложението на един от служителите си: да издигне самолет, носещ името на хотела, и да го използва, за да подобри рекорда за издръжливост на полет, който е бил почти 47 дни във въздуха и е поставен през 1949 г.
Служителят, бивш пилот на изтребител от Втората световна война, станал поправяч на игрални автомати на име Робърт Тим, получил 100 000 долара, за да организира събитието, което след това е обвързано с набиране на средства за изследване на рака.
Тим прекарва месеци в модифициране на избрания от него самолет - Cessna 172: "Това беше сравнително нова конструкция", казва Джанет Беднарек, историк на авиацията и професор в Университета в Дейтън. "Това е просторен четириместен самолет и беше известен с това, че е надежден и сравнително лесен за управление - нещо, на което не е необходимо да обръщаш внимание всеки момент. А когато правите дълги полети, искате самолет, който просто да си бръмчи там."
Модификациите включват матрак за спане, малка стоманена мивка за лична хигиена, премахване на по-голямата част от интериорното оборудване, за да се спести тегло, и елементарен автопилот.
"Важното обаче беше да създадем начин за зареждане с гориво", казва Беднарек.
"До този момент имаше много експерименти с презареждане с гориво във въздуха, но наистина нямаше начин да се модифицира Cessna 172, за да може да се зарежда с гориво във въздуха." Затова създали допълнителен резервоар, който може да се пълни от камион на земята. Когато им се налагало да заредят гориво, те се спускали и летели много ниско и малко над скоростта на претоварване, след което камионът идвал, изтеглял маркуч и с помощта на помпа прехвърлял горивото в самолета.
"Това наистина беше драматична демонстрация на пилотско майсторство, защото понякога трябваше да го правят през нощта и това изискваше прецизно летене", казва още той.
Първите три опита на Тим за рекорд завършват внезапно поради механични повреди, като най-дългият от тях оставя него и втория му пилот във въздуха за около 17 дни. През септември 1958 г. обаче самият рекорд е подобрен от друг екип, също летящ със самолет Cessna 172; сега той е над 50 дни.
За четвъртия си опит Тим избира за нов втори пилот Джон Кук, който също е самолетен механик, тъй като трудно се разбира с предишния си втори пилот.
Airbus is seeking outside investment for its high altitude solar-powered drone program called Zephyr to accelerate the commercialization of the technology https://t.co/UllsIp1tF2
— Bloomberg Green (@climate) January 25, 2023
Двамата потеглят на 4 декември 1958 г. от летище Маккарън в Лас Вегас. Както и при предишните опити, първата стъпка била да прелетят ниско над движещ се автомобил, за да се боядиса едно от колелата за кацане и да се изключи измама: "Нямаше да има начин да се проследят височината и скоростта им през цялото време - казва Беднарек, - затова боядисаха бяла ивица на поне една от гумите. След това тя щеше да бъде изтъркана, ако някога се приземяваха, а преди самото кацане щяха да проверят дали нито една част от боята не е изтъркана."
В началото полетът преминал безпроблемно и двойката прекарала Коледа във въздуха. Всеки път, когато презареждали гориво - по участък от много прав път по границата между Калифорния и Аризона - те получавали и припаси и храна под формата на ястия от ресторантите на хасиендата, които били намачкани, за да се поберат в термоси, което правело по-практично изпращането им до самолета.
Посещението на банята ставало на сгъваема лагерна тоалетна, а получените найлонови торбички по-късно се изхвърляли над пустинята. Разтегателната платформа от страната на втория пилот осигурявала повече място за бръснене и къпане (всеки втори ден изпращали по една четвърт вода за баня).
Двамата се редували да спят, въпреки че непрекъснатият шум на двигателя и аеродинамичните вибрации правели спокойната нощ невъзможна. В резултат на недоспиването, на 36-ия ден Тим задрямал на управлението и самолетът летял сам повече от час на височина едва 4000 фута. Автопилотът спасява живота им, въпреки че само няколко дни по-късно спира да работи напълно.
Краят
На 39-ия ден електрическата помпа, която изпращала горивото в резервоарите на самолета, се повредила, което наложило да започнат да изпълняват операцията ръчно. Когато на 23 януари 1959 г. най-накрая подобряват рекорда, списъкът с техническите неизправности включва, наред с други неща, отоплението на кабината, манометъра за гориво и светлините за кацане:
"Важното е, че двигателят продължи да работи, което наистина е забележително. Това е много дълго време, за да се лети. Дори и да го поддържаш зареден с гориво и масло, накрая само топлината и триенето ще предизвикат проблеми", казва Беднарек.
Въпреки това двамата остават във въздуха и продължават да летят възможно най-дълго, за да се уверят, че новият им рекорд няма да може да бъде подобрен. Те издържат още 15 дни, преди най-накрая да се приземят в Маккарън на 7 февруари 1959 г., след като са летели без прекъсване повече от два месеца и са изминали 150 000 мили.
"Бяха решили, че са преминали точката, в която никой друг няма да опита това - и никой не го направи", добавя Беднарек.
"Мисля, че бяха стигнали до края на въжето и решиха, че няма да им е от полза да се разбият, и затова се спуснаха. Бяха в доста лошо състояние: Знаем, че подобен период на бездействие може да се отрази много зле на организма, и въпреки че са се движили в самолета, не са могли да се изправят или да се протегнат и със сигурност не са могли да правят упражнения или да се разхождат.
"Това е все едно да седите 64 дни - това не е добре за човешкото тяло. Трябваше да бъдат изнесени от самолета."
Ще бъде ли подобрен някога този рекорд от човешки екипаж? Беднарек смята, че това може да се случи само ако опитът е свързан с изпробването на някаква нова форма на задвижване или източник на енергия, за да се покаже нейната полезност.
Всеки, който се стреми да опита, обаче трябва да се вслуша в предупреждението на втория пилот Джон Кук, който каза това, когато репортер го попита дали някога ще го направи отново:
"Следващия път, когато почувствам, че съм в настроение да летя за издръжливост, ще се затворя в контейнер за боклук с пусната прахосмукачка и ще накарам Боб [Тим] да ми сервира пържоли от Т-образен кокал, нарязани в бутилка от термос. Тоест, докато психиатърът ми не отвори за работа на сутринта".
