„Така се получава, когато оставиш психично болни хора да си направят собствен лагер в пустинята“, казва мъж, който нарича себе си Уизърд в лагер насред пустинята Соноран.
Уизърд посреща туристите, които са решили да посетят Слаб Сити, известно още и като „последното свободно място на Земята“.
(Видеото е архивно: Градът на щастието и свободата: Кой и защо живее в Слаб сити?)
Слаб Сити е странен лагер за самонастанили се в пустинята, само на кратко разстояние с кола от пустинния оазис Палм Спрингс. Хората, които живеят тук, трябва да си носят вода и консумативи от другаде и да приемат, че ще живеят в тежки условия.
Пустинята Соноран е красива и е символ на Дивия запад, но може да бъде и опасно място за живеене.
Slab City, California is one of my favorite looking places in the world. The painted art, is love to my eyes and the recycled vintage aesthetic is amazing. A land with no laws; it's so human. Love is universal. pic.twitter.com/hintFS5JT2
— ULTIMATE ERIS 🏳️⚧️ (@UltimateDSEris) February 5, 2020
Обитателите на Слаб Сити се гордеят с това, че градът не е свързан с електрическата мрежа и че е общност за алтернативен начин на живот.
По-голямата част от хората в лагера са така наречените „снежни птици“, които идват там през зимните месеци, за да избягат от студа. Мястото привлича всякакви хора, които искат да живеят далеч от масовото общество, да изразяват себе си и креативността си точно както искат. Резултатът определено е впечатляващ.
Разположен на 2.6 кв.км. обществена земя, на около 80 км. северно от американско-мексиканската граница в окръг Империал, Калифорния, Слаб Сити се намира на мястото на Кемп Дънлап, бивша база на морската пехота на САЩ.
По време на разцвета си през 40-те години в лагера се тренират войници и се помещава лаборатория за тестване на това колко добре бетонът оцелява в суровия климат на пустинята Соноран, но в края на Втората световна война правителството прекратява дейността.
Забелязвайки благоприятната възможност, скоро на територията на лагера се настаняват хора, които построяват множество жилища, използвайки останалите бетонни плочи и всякакви материали, които могат да намерят - така и идва името на Слаб Сити (slab на английски е плоча).
След като базата е изоставена, тя скоро се превръща в дестинация за безплатно къмпингуване извън Палм Спрингс.
Днес контрастът между курортния оазис Палм Спрингс и пустинната общност Слаб Сити не би могъл да бъде по-голям.
„Всички тук са 100% луди“, казва Уизърд.
„И имам предвид това от клинична гледна точка.“
Под безпощадното слънце на пустинята Колорадо в Южна Калифорния се намира Слаб Сити - общност от артисти, мигранти, бегълци, и бездомници.
Наричан от някои „последното свободно място“, а от други - „анклав на анархията“, Слаб Сити е и краят на пътя за мнозина. Без официално електричество, течаща вода, канализация или извозване на боклука, жителите на Слаб Сити живеят и без правоприлагане, данъци или администрация.
Улиците са направени от втвърдена пръст, повечето постройки са изградени от запазени материали, като картон и пелети, а в района бродят глутници кучета.
За да откриете Слаб Сити, трябва да преминете през малки миньорски градчета, а равнината на пустинята е прекъсната само от нискорастящи растения.
След това се минава покрай зловеща фабрика, пресича се напукан мост и тогава отпред се вижда изоставен от десетилетия военен контролно-пропускателен пункт.
Ръчно изрисуван знак, направен да изглежда като нещо от Лас Вегас, отправя покана към всеки новодошъл: „Добре дошли в приказния Слаб Сити.“
Точно до него, в пясъка на пустинята, лежи изгорял автомобил. Така се влиза в Последното свободно място.
i wanna rot and die while making art in slab city pic.twitter.com/1XcIBKnRly
— flako (@fueledbynarcos) July 29, 2021
Уизърд живее в Слаб Сити шест месеца в годината от 12 години насам. Родом от Уисконсин, той работи като съветник по въпросите на наркотиците и алкохола, докато не „прави лош избор“ с драстични последици.
„Пратих един човек в затвора за един ден“ - казва Уизард.
"И докато беше в затвора, той се обеси. Не трябваше да се обаждам. Това беше моментът, в който напуснах."
Уизърд се качва в колата си, като я зарежда с изхвърлено растително масло, намерено в контейнерите за смет на Макдоналдс (това е било през 70-те и 80-те години на миналия век, когато ресторантите не са поставяли ключалки на боклука си). Обикаля цялата страна, докато не стига до Слаб Сити и не разпъва палатката си.
Той се чувства у дома си сред общност от хора, които (според него) всички се самоопределят като луди и искат да живеят на място, където не ги съдят за тази лудост.
Но въпреки дивия си вид, през последните няколко години Слаб Сити е претърпял значителна трансформация. Сега населението му наброява няколко хиляди души през зимните месеци и около 150 души през лятото, когато температурите могат да се покачат до 48 градуса Целзий и да направят жителите на пустинята особено уязвими – особено без свободен достъп до водоизточник.
С по-голямото население идват и истинските проблеми на града: кражби, злоупотреба с наркотици, приток на боклук и предизвикателството да се стартират успешно обществени програми.
Технически погледнато, теренът е собственост на щата Калифорния и следователно, в лагера не цари пълно беззаконие. Въпреки това „градът“ има репутацията на регион с много малко държавно участие. Местната полиция може и да има юрисдикция, но според хора, които редовно лагеруват в Слаб Сити, тя не се намесва често.
Това и обяснява слогана на Слаб Сити – последното свободно място.
“Градът” отдавна е дестинация за номади от цялата страна.
Днес отдалечената общност е възприела някои елементи на истински град. Улиците са именувани, има малка библиотека, в няколко заведения се продава храна, а няколко места се предлагат под наем в Airbnb. Разположена на входа на Слаб Сити, Планината на спасението - цветен художествен проект, създаден от местния художник Леонард Найт - също привлича десетки туристи с фотоапарати на ден, въпреки че повечето не се осмеляват да преминат тази точка, уплашени от историите за престъпна дейност.
Калифорния Пондероза
В границите на Слаб Сити има повече от дузина отделни квартали. Всеки квартал се състои от малък лагер от хора със свои специфични правила и култура.
Една такава група в покрайнините на града се нарича Калифорния Пондероза, водена от мъж, който се представя като Спайдър (прякорите в Слаб се печелят - обяснява Спайдър). Ядрото на Пондероса е импровизирана кухня/бар/всекидневна на открито, направена от шперплат, ламарина, дървени палети, брезенти и цял куп други намерени материали.
По това време на годината, по време на активния сезон на Слаб Сити има 12 души, които са отседнали в лагера на Спайдър, плюс съпругата и децата му. Той взима от гостите по 125 долара на месец в замяна на ежедневните закуски и вечери. Пондероза разполага и със собствена пристройка и външен душ.
Другите лагери в Слаб Сити работят по подобен начин – „снежните птици“ плащат месечна такса за определени „удобства“.
„Една от големите ми мечти беше да имам място, където да сервирам храна, да правя хората щастливи и да създавам спокойна атмосфера“, казва Спайдър, седнал зад бара.
За първи път Спайдър се премества в Слаб Сити преди девет години. Въпреки че първоначално не възнамерява да остане, има три деца и проблеми с автомобила, затова продава камиона си и си устройва къмпинг срещу Пондероса. В крайна сметка той купува няколко близки постройки и започва да ръководи собствен бизнес.
„Всяка година научавах нещо ново, защото [животът] тук е наистина труден“, казва той. За щастие, предишният професионален опит на Спайдър във външния свят - от дърводелство до водопроводни услуги и работа в ресторантьорството - дава възможност за удобно прехвърляне на уменията.
„Вземам всичко, което съм научил, и го пренасям тук“, казва той.
Както обяснява Спайдър, Слаб Сити обхваща широк спектър от хора в един малък пустинен парцел, включително наркомани, бивши затворници и хора, които иначе биха били бездомни.
„Това е едно от местата, където не можеш да ги пренебрегнеш, защото всъщност виждаш как живеят“, казва Спайдър, като прави жестове около лагера си. "Където и да отидеш, навсякъде има хора като тях. Ако отидеш в Ню Йорк, Бостън, Сан Диего, където и да е, там в градовете също има такъв тип хора. Вие просто избирате да ги игнорирате."
Добре смазана машина
В северната периферия на Слаб Сити черни пътища водят до прашна арт комуна, наречена Ийст Хесус. Лагерът може да изглежда доста подобен на други части на Слаб Сити, с ексцентрични арт инсталации, направени от преработени отпадъци, и временни жилища в ремаркета за малка група жители, но районът е частна собственост. Местната организация с нестопанска цел Chasterus Foundation купува парцела през 2016 г.
Основната атракция на Ийст Хесус е „музей на изкуството“ на открито, който е отворен за обществеността целогодишно и включва стена от счупени телевизори, покрити с язвителни послания, кола, украсена с глави на бебешки кукли, и други странности. Зад музея се намира мястото, където обитателите на Ийст Хесус всъщност живеят - в сложен лабиринт от ремаркета, обграждащи обща жилищна зона.
BLAH BLAH BLAH
— dalemateoart (@dalemateoart) May 22, 2023
Taken at East Jesus (Slab City).
2016.
Shot on the #fujifilmxT1#blackandwhitephotography #fineartphg #fineartphotography #fineart #art #artist #artcollector #creative #darkart #darkside #photographyart #gallery #bw #fujifilm #fujixT1 #fujixseries #EASTJESUS pic.twitter.com/HK0QjCrcl1
Отчасти поради по-малкия си размер и частния си статут Ийст Хесус е добре смазана машина. Има акумулаторна батерия, резервен дизелов генератор, тоалетни за компостиране, бойлер, станция за миене на ръце, библиотека, килер и място за рециклиране.
Сега Ийст Хесус се надява да разшири някои от тези общностни практики в Слаб Сити. Пиро Искаки, пазач от комуната казва, че работи по получаването на средства от окръга и щата, за да могат да бъдат извозени контейнери за смет до Слаб Сити, за да се облекчи нарастващият проблем с боклука.
„[Надяваме се да го превърнем в нещо по-пригодно за живеене“, казва той. „Защото тук има много хора, които са свикнали с мръсотията, защото нямат избор.“
Но опитвайки се да приложи структурирани програми в едно самопровъзгласено за „беззаконно“ място, Искаки признава, че Ийст Хесус е получил някои негативни отзиви от хората в Слаб Сити.
„Има хора, които смятат, че модернизираме Слаб Сити“, казва той. "Но ние не се опитваме да създадем структура за Слаб Сити. Опитваме се да предложим ресурс на общността, за да може тя сама да се усъвършенства и да поеме някаква отговорност."
Въпреки че има разногласия относно това как трябва да изглежда идеалният Слаб Сити, повечето от жителите са дошли тук, търсейки независимост. Градът може и да не е напълно без закони- всъщност Слаб Сити редовно се патрулира от местни полицаи, но след седем десетилетия той все още предлага някои свободи, които трудно могат да се намерят другаде.
Спайдър, например, дължи съществуването на своята мини пустинна империя на анархичния характер на Слаб Сити. „В един голям град никога не бих могъл да притежавам нещо подобно“, казва той. "Там има твърде много закони за това какво да се прави и какво не. Тук никой не ми казва какво да правя."
Архитектът Чарли Хейли пътува до Слаб Сити заедно с фотографа Донаван Уайли, за да заснемат едно от последните свободни места в света, където хората могат да живеят извън нормите на обществото.
"Мащабът на строителството варираше от парче картон на земята, поставено в креозотов храст, до тези големи телефонни конструкции и конструкции от палети, които бяха високи два етажа. Всяка една от тях изразяваше това, което конкретният човек искаше да ги направи, но след това срещу ограничението на това какви ресурси имаше и какво би позволила природата. Беше ветровито и горещо, но въпреки това се опитваш да направиш дом на едно много трудно място", обяснява Хейли.
Also reminds me of when I went to slab city and it was junkyard art heaven lol I live for broken down cars pic.twitter.com/wd89uNtLkW
— sqilxw for 🇵🇸🤍 (@pervysagebundle) October 29, 2019
Опасна зона
Зад ексцентричните арт инсталации, музикалните шоута, търговските кръгове и огньовете се крие опасност. Слаб Сити е добро място за бягство от реалността и не всички, които го правят, са добродушни хипита по душа.
Някои имат по-тъмни намерения.
Като Бенджамин Джоузеф Тейлър, главният заподозрян по делото за тройно убийство в Северна Каролина на 22-годишната Маркейла Джонсън и двете ѝ деца на 4 години и 7 месеца.
Той е задържан от полицията на къмпинг в близо до Слаб Сити, на 16 март 2024 г.
Много от посетителите в лагера срещат прекрасни хора и приятели, но също и проблеми. Общността често се кара, като някои кавги достигат до по-трайни последици.
В началото на май 2021 г. в Слаб Сити е убит По Блек, 21-годишен транссексуален мъж. По е намушкан с нож до смърт, а тялото му е намерено на 11 май.
What Happened to Poe Black, a 21-year-old Trans Man Killed in Slab City, California? - Pittsburgh Lesbian Correspondents https://t.co/w6o65oR5Yy pic.twitter.com/O4jb5p2XLJ
— Sue Kerr 🐈🐈⬛🦄🐱 (@PghLesbian24) April 8, 2024
"Той отиде в Слаб Сити, защото винаги е искал да отиде на Запад и имаше някакъв идеализиран образ в главата си за Слаб Сити, защото винаги е искал да живее извън цивилизацията. Просто искаше да почувства свободата", казва приятел на Блек.
Засега не е ясно кой е извършителят на престъплението.
Броят на жертвите е много по-голям, отколкото може да изглежда - в една номадска общност, когато някой изчезне безследно, много малко хора намират това за странно. Свръхдози, инциденти и кражби също са типични за Слаб Сити - място, подходящо за телевизионно шоу, но не и за реалния свят.
Хората са готови да се изправят пред изключително тежките условия на живот - всичко това заради шанса за общество без ограничения и възможността да избягат от света.
Последният изход от Слаб Сити предлага сурово предупреждение - стар военен пост със спрей с надпис „Реалност напред“.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
Добави ни в предпочитани източници в Google
