В Жеравна започна Фестивалът на фолклорната носия. И тази година се очаква хиляди посетители да се потопят в атмосферата и да се доближат до бита на българите отпреди близо 150 години, съобщи NOVA.
„Емоцията, която може да изпиташ тук, начинът, по който те кара да се чувстваш тази гора, емоцията от музиката, от всички тези хора, облечени в такива красиви носии, просто е неописуема и това няма как да не те накара да се върнеш отново”, казва Моника Иванова.
„Искаме да покажем нашите хора, нашите танци”, споделя Димитър Яков от Петрич.
„Аз съм горд, че съм българин и българите пазят по такъв начин, нещо, което техните баби и дядовци са създали, а именно най-богатият фолклор в ритмично отношение на планетата земя”, заяви хореографът Христо Димитров, основател на Фестивала в Жеравна.
„Все едно са усетили предците си, нещо, което е дошло от много далече и трябва да стигне напред до нашите внуци, и те да разберат какво значи да си българин”, казва Иванка Христова. Тя е на 85 години и идва в Жеравна от основаването на фестивала. Диди пък идва за пореден път и води своята двумесечна дъщеря Яна.
„За мен това място е най-прекрасното на света и искам и тя да го усети още от много мъничка. Няма как да го пропусна това нещо, което се случва тук и искам и тя да го усети също”, казва Диди.
„Така от малък да се запознае с българщината, със звуците, с музиката, с танците, с хората, с носиите, с всичко”, казва Мартин, баща на малкия Симеон.
Всички в Жеравна са облечени в народни носии, а някой носят облекла, ушити преди повече от век.
„Автентична носия, на повече сигурно от 100 години. Предавана е от поколения на поколения, така че е голяма емоция да се носи нещо подобно”, казва Моника Иванова.
„Аз съм от Добруджа, а носията е македонска. Когато дойдох тук и чух тази музика, която звучи в момента, нещо се случи с мен. И с тази носия сила ми дойде”, казва Диди.
„Носията е напълно автентична, много е стара и за мен е голямо удоволствие да я нося”, казва Никол.
„Аз го описвам като невероятно духовно преживяване, аз го описвам, като един катарзис”, казва Димитър Яков.
„Чувството не може да се опише, то трябва да се преживее, защото всички хора, които се събират на този фестивал, те са от една кръвна група”, казва Иванка Христова.
„При никакви обстоятелства не се говори лошо за България, българите като народ, за който и да е българин, нищо лошо за страната ни, за България само добро, ако искаш да кажеш нещо лошо мълчи”, казва Христо Димитров.
След танца над жаравата Станислав понесе десетки малки, деца през нестинарския огън, както повелява традицията за здраве
„Ние, нестинарите, носим вярата в себе си, вярваме в иконите, вярваме, че иконите, които носим, ни пазят”, споделя Станислав Камалиев. „Всяка една българска традиция е пазена от векове назад и е грехота с лека ръка да я захвърляме. България без традиции не е България”, добавя той.
криза, която тихо расте" />
