Н а 22 май църквата почита паметта на свети мъченик Василиск и на свети княз Йоан Владимир Български.
Свети Василиск бил племенник на великомъченик Теодор Тирон (виж 17 февруари).
Пострадал мъченически за християнската си вяра заедно с Евтропий и Клеоник (виж 3 март), но бил посечен с меч подир тях.
Мъченията, на които той бил подложен, се придружавали от най-поразителни чудеса, за което свидетелства техният очевидец свещеномъченик Евсигний (виж 5 август). Мъченик Василиск завършил земния си път при управлението на император Максимин в 308 г.
Свети княз Йоан Владимир Български управлявал областите Зета и Далмация.
По природа той бил силно вярващ, миролюбив и добродетелен човек. Във война с българския цар Самуил, който управлявал Западната българска държава, Йоан Владимир бил взет в плен, но Самуил го оженил за своята дъщеря Теодора Косара и го върнал на неговия престол като български васал.
След трагичната смърт на цар Самуил в 1014 г. се възцарил синът му Гаврил Радомир, но неговият братовчед Иван Владислав го убил и заел престола. Поради страх от отмъщение или от законните права на Йоан Владимир, Иван Владислав го поканил при себе си уж за мирни разговори.
Кроткият Йоан Владимир приел поканата, но Иван Владислав още при самото пристигане в столицата изпратил убийци да му отсекат главата. Светият мъченик се строполил с посечената си глава в ръце при входа на близката църква и предал на Господ светата си душа на 22 май 1016 г.
Жена му отнесла тялото в неговите владения и тържествено го погребала в църквата, при която сама завършила живота си като монахиня в пост и молитва. След две години убиецът Иван Владислав умрял от внезапна страшна смърт.
Нетленните мощи на светия княз Йоан Владимир, прославени с извършване на много чудеса, днес са в катедралата на Албанската православна църква в Тирана.
