Н а 22 ноември почитаме паметта на свети апостол Филимон и на свети Михаил воин българин.
Филимон бил християнин от град Колоса в югозападната част на Мала Азия. Спечелен за вярата в Иисус Христос от свети апостол Павел по време на проповедта му в града, той придобил много добродетели, а най-вече любов и състрадание към всички хора. С готовност помагал и на проповедниците на Христовото благовестие.
По време на двегодишното си затворничество в Рим апостол Павел изпратил послание до Филимон, което е запазено в Библията.
В него апостолът моли Филимон да приеме обратно своя избягал роб Онисим, когото той междувременно покръстил в Рим, но вече не като роб, а като обичен брат в Христос. Съпругата на Филимон, Апфия, също била дейна християнка. И двамата пострадали мъченически за вярата в края на I век.
Свети Михаил живял по времето на византийския император Михаил III.
Бил българин, роден в град Потука. Родителите му били християни още преди покръстването на нашия народ. Те възпитали във вярата и своя син. Когато възмъжал, Михаил постъпил на служба във византийската войска и ръководил голям военен отряд. По това време арабите започнали война срещу византийците и се насочили към столицата им. Сред защитниците й бил и свети Михаил воин заедно със своя отряд. С Божия помощ той помогнал да бъдат победени враговете.
Като благодарил на Бога за даруваната победа, Михаил разпуснал войската си и се отправил обратно към дома си.
След години праведен живот той се упокоил в мир. Почитан от хората още приживе, при гроба му започнали да се извършват много чудеса и изцеления на идващите с вяра болни.
През Второто българско царство цар Калоян превзел град Потука и пренесъл мощите на свети Михаил воин в Търново. А по-късно свети патриарх Евтимий написал похвално слово за светеца. Но след завладяването на града от османците следите на мощите се губят.
