П лов - смес от ориз, зеленчуци, месо и подправки - е популярен във всички страни по Пътя на коприната, но най-тясно е свързан с Узбекистан. Ястието се приготвя поне веднъж седмично, то е националното ястие на страната и се смята за неизменна част от семейните празници, поднася се при раждане, сватба и погребение, както и в чест на мюсюлманите, завръщащи се от хадж.
Според легендата плов е измислен за Александър Велики, който поръчал да се създаде засищащо ястие, за да поддържа армията си по време на походите ѝ в Централна Азия.
"Не разполагаме с исторически документи, които да доказват това, но това, което знаем, е, че през 9-и и 10-и век пловът е станал много популярен тук. Оризът е основна култура в този регион от повече от 1000 години. Отглеждането му изисква тежък физически труд, както и прибирането на реколтата и отглеждането на добитък. Така че плов би бил идеалното висококалорично и богато на хранителни вещества ястие за предимно земеделското общество", казва Нилуфар Нуриддинова, узбекски екскурзовод, който е запален по историята на храната.
Додахужинский плов в ABDUJALIL OSH 🔥💥
— PLOV.PRO (@PlovPro) February 13, 2024
📍ул.Солиха Умарова, 24https://t.co/PVIqxpYEYD
Обзор плова оттудаhttps://t.co/1XwGdI4sZE pic.twitter.com/4xYbiTQt3l
Понастоящем пловът се счита за толкова важна част от кулинарните традиции на страната, че наскоро беше включен в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството.
"Това е нещо повече от храна. То създава социални връзки и насърчава приятелството; то обединява нашата нация", посочва Нуриддинова.
Дори думата е важна част от узбекския език.
"Тя се появява в много изрази от ежедневието, като например: "Ако знаеш, че ти остава само един ден на Земята, прекарай го в ядене на плов. Това означава, че след това можеш да умреш щастлив. В Узбекистан животът без плов е немислим", обяснява тя.
В Узбекистан има повече от 100 вида плов. Рецептите се различават в зависимост от региона и сезона, но всяка разновидност съдържа ключови съставки, чиито инициали дават пълното име на ястието - osh palov: "о" за ob (вода на персийски), "ш" за sholi (ориз), "п" за piyoz (лук), "а" за ayoz (морков), "л" за lamh (месо), "о" за olio (мазнина или олио) и "v" за vet (сол).
классика на чигатае. 33 тыс с салатом чаем pic.twitter.com/Lfu7fubLoa
— PLOV.PRO (@PlovPro) February 13, 2024
Най-известният пловски ресторант в страната е Besh Qozon (известен също като Централноазиатски пловски център), който се намира в квартал "Юнусабад" в столицата Ташкент. Смятан за един от най-големите ресторанти за плов в Централна Азия, Besh Qozon обслужва между 5000 и 8000 клиенти дневно, като пловът се приготвя в девет огромни котела на дърва, известни като kazan.
Според узбекската традиция всяка чиния с плов трябва да бъде придружена от non (хляб). Постоянният nonvoy (хлебар) на Besh Qozon е Шокирджон Нурматов. Подобно на целия кухненски персонал, преди да започне работа, той изпълнява специален ритуал: пречиства се, съединява ръцете си във формата на купа и иска dua (благословия от Аллах), за да върши успешно работата си. Едва след това може да започне да произвежда ежедневната си партида от повече от 3000 хляба.
В семейния дом плов традиционно се приготвя от жени; в ресторантите (и при специални случаи) той е запазена марка на мъж готвач, известен като oshpaz.
"Това е така, защото производството на огромни количества е тежка физическа работа", казва Файзула Сагдиев, ошпаз в Besh Qozon.
"Най-големият ми казан може да побере до три тона храна. Ако някой гост не довърши плов, защото не му харесва вкусът, това се смята за толкова срамно, че ошпазът може да помисли да отнеме живота си. За щастие, това никога не ми се е случвало", казва Сагдиев.
OSH CITY | ОШ СИТИ
— PLOV.PRO (@PlovPro) February 14, 2024
📍 Олмазорский район, махалля Чимбойhttps://t.co/or6CaXnX60
Обзор плова оттудаhttps://t.co/KFkWZPTRYk pic.twitter.com/hIRTjl4MDG
Процесът на готвене на плов следва строг ред: започва се с изпичане на месото (смес от овнешко и говеждо), след което се добавят бели и жълти моркови, лук, ориз, вода и подправки. Сагдиев използва смес от сол, черен пипер, куркума и най-вече кимион, който за първи път пристига в Узбекистан от Индия по Пътя на коприната. Местна добавка към чайхана плов на Besh Qozon е добавянето на нахут и kishmish (кисела стафида) преди бавното готвене в продължение на четири часа.
Четвъртък и неделя се смятат за най-популярните дни за приготвяне и ядене на плов в Узбекистан.
"Вероятно това е така, защото в древността хората от селата са можели да пътуват до градските базари, за да продават стоките си, само два пъти седмично. Така че в четвъртък и неделя те са разполагали с повече пари, за да могат да си позволят да купят всички необходими съставки", обяснява Нуриддинова.
Сам Ош в MAYSA/МАЙСА
— PLOV.PRO (@PlovPro) February 16, 2024
📍ул.Адхама Рахмата, 12Аhttps://t.co/An946JYGX7 pic.twitter.com/WEKUJ3lhY3
Сагдиев уточнява, че яденето на плов в четвъртък е и защото се смята, че има силни качества като афродизиак и затова е идеален за ядене в деня, който е популярен за зачеване на деца. Той разказва още, че някои мъже се шегуват, че думата "плов" всъщност означава "прелюдия", че маслото от дъното на казана понякога се пие като вид естествена виагра и че много ошпази запазват най-доброто месо за четвъртък, за да дадат на клиентите мъже допълнителна сексуална сила.
Традицията да се зачева в четвъртък е свързана със силните ислямски вярвания в страната.
"Смята се, че пророкът Мохамед е заченат в четвъртък. Така че, ако искате бебето ви да бъде интелигентно, добре възпитано, да бъде благословено от ангелите и да има сърце, отворено за приемане на Бога, това е добър ден за това. Но само след като сте изяли чиния с плов", казва Сагдиев.
