П реди точно 100 години в България се ражда човекът, който преведе Шекспир на български език. Поетът, който не спираше да ни дарява надежда чрез стиховете си. Авторът, който не забрави своите малки приятели и написа едни от най-красивите детски приказки.
А именно - Валери Петров - мечтателят в литературата, който ни остави своята вяра в доброто, претворена в безсмъртните му творби.
Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!
Валери Нисим Меворах, както е истинското име на поета, завършва медицина, работи като лекар, като военен писател по време на Втората световна война, става академик на БАН.
Истинското си житейско призвание обаче той открива в писането. С непоправим оптимизъм Валери Петров създава творбите си и успява да спечели любовта на читателите - и на малки, и на големи.
Ах, колко чисто, прозрачно и звънко
звучи това детско „морето е тънко“!
Като шум в раковина
тази дума невинна,
уж на смях
и уж нежно,
казва ясно —
на нас, нали? —
че сме, ах,
безнадеждно
и ужасно
пораснали!
Той не само превежда за нас комедиите и трагедиите на Шекспир, но разкрива и огромния си талант с преводи от английски, руски, немски и италиански език. Едни от най-искрените му творби са тези, посветени на децата. Неслучайно е вписан в почетния списък на Международния съвет за детската книга за „Пет приказки“.
Освен поет и преводач, Валери Петров е сценарист и драматург. Той пише много успешни сценарии на български филми („Слънцето и сянката“, „Рицар без броня“), както и пиесите "Меко казано", "Копче за сън", "Пук" , "В лунната стая".
Преди всичко обаче той ни остави завета да вярваме - в това, че можем да бъдем истински човеци - поне от рода на хвърчащите хора.
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.
и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!
А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,
и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.
И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,
но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора -
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
