С вети Василий живял по времето на източния император Лициний (307-323 г.) и бил епископ на град Амасия в северната малоазийска област Понт. Отличавал се с дълбока вяра и голямо усърдие при изпълнение на службата си. Християнството все повече се разпространявало, но гоненията често ставали причина да се разрушава църковната организация, тъй като били избивани преди всичко клириците. Затова отговорността и задълженията на епископите ставали огромни.
Свети Василий се стремял да успокои живота на християнските общини, бързал да отиде навсякъде, проповядвал, съветвал, утешавал, подкрепял, насърчавал вярващите. Възпитавал ги да бъдат духовно силни срещу ученията и практиките на езическия свят. Това обаче станало причина езическите духовни и светски власти да изпитват омраза срещу него.
Сам императорът Лициний бил приел християнската вяра и първоначално се придържал към веротърпимостта, установена от западния съимператор Константин Велики. След разрива между двамата обаче Лициний се върнал към езическите вярвания и от 322 г. започнал да възстановява държавния култ към Юпитер (Зевс в гръцката митология). Срещу онези, които не се подчинявали, предимно християни, Лициний разпоредил жестоки преследвания. Тогава до него постъпили оплаквания от жреци и властници в Амасия срещу епископ Василий. Заловили го и го откарали на съд пред Лициний в източната столица Никомидия (днес град Измит в Турция).
Към обвинението, че не почита езическите божества, се прибавило и друго: епископът защитил и укрил една млада християнка, избягала от двореца, защото самият Лициний искал да я прелъсти. Официално преследването било обаче заради вярата и за отказа на Василий да приеме езическата вяра. Така императорът лично произнесъл присъдата и в същия ден светият епископ бил обезглавен.
Във видеото горе вижте информация за 10 от най-известните манастири в България.
