Р езултатите от две геномни изследвания разкриват частично историята на кръстосването на съвременни хора с денисовците в Тибет и Монголия. Техните резултати може би хвърлят светлина върху произхода на азиатските народи като цяло, пише „Сайънс“.
Самият факт на смесване на хора от съвременен тип с денисовци в Източна Азия е известен. Но има много малко находки, чрез които би било възможно да се проследи историята на подобни контакти. Има още по-малко датирани геномни данни, отразяващи еволюцията на хората, когато са се заселили в Азия. Те са ограничени до находки в Денисовата пещера на Алтай и предполагаема недатирана челюст от Тибет.
Наскоро в пещерата „Вайшия Карст“, разположена на високото тибетско плато, китайски археолози откриха фрагмент от челюстна кост, вероятно принадлежащ на мъж от денисовците, както и изолирани проби от седиментна ДНК, които показват дългосрочно заселване на денисовите хора.
Древните хора се кръстосвали с неизвестен на науката вид
Изследователите описали стратиграфията и хронологията на пещерата, извлекли генетичен материал от пещерните отлагания и идентифицирали митохондриалната ДНК на денисовите хора.
Получените данни показват, че денисовите хора са живели във високопланинска пещера преди 100, 60 и вероятно 45 хиляди години. Според учените през толкова дълъг период денисовците са се приспособили изцяло към живота в планините и благодарение на смесването с тях съвременните хора също са успели да колонизират тибетското плато.
Във второто проучване учени от Великобритания, Германия, Монголия и Корея представят геном, получен от ДНК, извлечен от 34 000-годишна черепна кост, открита в долината Салхит в Източна Монголия.
Човечеството мутира, появяват се нови кости и артерии
Сравняването му с други древни геноми от плейстоценската епоха предполага, че предците на жената, на която е принадлежала костта, са се смесили с денисовите хора малко преди това, не повече от хиляда години преди нейното раждане.
Според ръководителя на проучването Диендо Масилани от Германския институт за еволюционна антропология „Макс Планк“ в Лайпциг и колегите му, индивидът от Салхит в неговото потекло е идентичен с човек, живял преди 40 хиляди години, чиито останки са намерени в околностите на Пекин - т. нар. Човек от Тианюан.
Учените смятат, че според този сценарий цялото население на Източна Азия може да се е развило от тях, за разлика от папуасите и аборигените в Австралия, които имат напълно различна ДНК от денисовците.
Най-древните хомо сапиенс са открити в България
Авторите на двете проучвания отбелязват, че техните резултати могат да се превърнат в отправна точка за възстановяване на ранната история на съвременните хора в Източна Азия - регион, в който преди не е имало сериозни геномни доказателства за развитието на човешките популации.
