З ашеметяващият възход на изкуствения интелект (ИИ) се превърна в политическа гореща точка, особено що се отнася до центровете за данни, необходими за неговото обучение и работа.
С бума на тази индустрия все повече хора се притесняват от екологичните последици от тези огромни сгради – от техния изглеждащ ненаситен глад за вода и енергия до топлината и шума, които произвеждат.
Близо 90% от американците казват, че са по-скоро притеснени, отколкото развълнувани от възхода на центровете за данни за ИИ, според проучване на CNN, проведено от SSRS през септември.
Информацията и статистиката се разпространяват бързо, като някои групи определят бума на центровете за данни като потенциална екологична катастрофа, докато други твърдят, че опасенията са преувеличени или дори фалшиви. Всичко това създава объркваща картина.
И така, колко точно е вреден изкуственият интелект за околната среда?
Е, за да е по-сложно, отговорът не е еднозначен. Въздействието на всеки център за данни зависи от редица фактори, включително къде се намира, какъв вид електроенергия го захранва и каква технология използва. Липсват и напълно прозрачни и подробни данни от доставчиците на ИИ, което прави трудно изграждането на точна картина за последствията. Вместо това разчитаме на оценки.
За да бъде картината още по-предизвикателна, е трудно да се прогнозират бъдещите въздействия, тъй като има твърде малко сигурност относно това как ще се развият технологията и търсенето на ИИ.
Но ето какво можем да кажем към момента:
Огромни нужди от енергия…
Обучението и пускането на модели на ИИ изискват големи количества изчислителна мощност, а това отнема огромно количество енергия. Енергийната ефективност на изкуствения интелект се подобрява с бързи темпове, но все повече хора използват технологията и се наблюдава бум на особено енергоемки форми.
Простите текстови запитвания например обикновено използват по-малко електроенергия, отколкото телевизор за същия период от време, според анализ на Международната агенция по енергетика (МАЕ). Но по-интензивните приложения, като генерирането на видео, понякога изискват хиляди пъти повече енергия. Консумацията на електроенергия от центровете за данни за ИИ е скочила с 50% миналата година, установява МАЕ.
Около 0,5% от световната електроенергия е била консумирана от центрове за данни за ИИ през 2025 г., според анализ на Our World in Data, който прогнозира, че тази цифра ще достигне 1,5% до 2030 г.
Може да звучи малко, но центровете за данни са силно концентрирани географски. Почти половината от тяхното глобално потребление на електроенергия се пада на Съединените щати, където центровете за данни биха могли да представляват до 12% от потреблението на електроенергия до 2028 г. с бързото разширяване на ИИ, според анализ на Националната лаборатория „Лорънс Бъркли“.
… а това означава климатични (и здравни) последици
Тъй като в световното производство на електроенергия все още преобладават изкопаемите горива, това води до повече замърсяване, затоплящо планетата. Има големи опасения, че бумът на ИИ отдалечава климатичните цели още повече.
Откъде един център за данни получава енергията си е от ключово значение; колкото повече чиста енергия има в мрежата, толкова по-ниско е въздействието му върху климата. В момента глобалните центрове за данни се захранват основно от въглища (30%), последвани от възобновяеми източници (27%) и природен газ (26%).
С нарастването на търсенето на електроенергия за ИИ, част от него се покрива с чиста енергия, но в микса има и голямо количество изкопаеми горива.
Природният газ се очертава като основен източник на енергия за центровете за данни в САЩ. Страната има най-голям капацитет за производство на енергия от газ в процес на разработка в световен мащаб, като повече от една трета е предназначена за захранване на ИИ, според доклад от януари на Global Energy Monitor.
Центровете за данни все повече изграждат собствена енергийна инфраструктура, за да избегнат натоварването на местните мрежи и повишаването на сметките на хората. Това често е под формата на газови турбини, които са по-малко ефективни от големите електроцентрали и могат да доведат не само до сериозни последици за климата, но и до здравни разходи поради вредното замърсяване на въздуха, включително азотни оксиди и фини прахови частици.
Бремето върху общественото здраве от центровете за данни в САЩ може да достигне 20 милиарда долара до 2028 г., според едно скорошно проучване.
Жажда за вода
Има често цитирана статистика, че имейл от 100 думи, генериран от чатбот с ИИ, изисква около една бутилка вода, малко над 2 чаши, за производството си. Но има и друга оценка, от Сам Алтман, главен изпълнителен директор на OpenAI, който казва, че средното запитване към ChatGPT използва около една петнадесета от чаена лъжичка вода.
Кое тогава е вярно? Както при много от въздействията на центровете за данни, това зависи от контекста и от това какво хората избират да измерват.
Центровете за данни за ИИ използват вода пряко за охлаждане на оборудването си, но и косвено за създаване на енергията, с която работят. Въздействието върху водата от отделен център за данни ще зависи от конкретните му обстоятелства: технологията, която използва, вида енергия, на която разчита, и местната ситуация с водата.
Някои региони например разполагат с изобилни водни ресурси; други са изправени пред силен воден стрес. Около две трети от центровете за данни, построени или в процес на изграждане в САЩ от 2022 г. насам, се намират в райони с воден стрес, според анализ на Bloomberg от 2025 г.
Технологичните компании казват, че въвеждат мерки за драстично намаляване на използването на вода, включително чрез разработване на нови технологии за охлаждане. Някои аналитици твърдят, че опасенията относно водата са силно преувеличени и че бургерът, който ядете, или памучната риза, която носите, изискват много повече вода.
Но въздействието на ИИ върху водата далеч не е минимално. Центровете за данни в САЩ биха могли да консумират до 110 милиарда галона годишно до 2030 г., което се равнява на 7% от общото годишно потребление в обществените водни системи на САЩ, според анализ от март на учени от Калифорнийския университет в Ривърсайд и други институции.
Косвеното използване на вода за електроенергия би могло да тласне тази цифра много по-нагоре. Скорошен доклад от Ceres, неправителствена организация, анализира центрове за данни в седем щата и установи, че те използват около 3,4 трилиона галона прясна вода годишно за производство на електроенергия, което се равнява на приблизително 12 пъти годишното потребление на вода в Лос Анджелис, Финикс и Вашингтон взети заедно.
Шумен съсед
Някои от основните притеснения на хората относно центровете за данни са свързани с въздействието върху качеството на живот – включително шумовото замърсяване.
Центровете за данни могат да произвеждат какофония от шумове: ниското боботене на охладителните системи, бученето на газови турбини или дизелови генератори и бръмченето на оборудването. Някои общности са завели съдебни дела за шумово замърсяване, включително жители близо до огромен център за данни във Вайнланд, Ню Джърси.
Има стъпки, които центровете за данни могат да предприемат, за да намалят въздействието си, включително шумоизолация на оборудването и самата сграда. Някои експерти призовават щатските и местните власти да затегнат разпоредбите за шум.
Може да повиши температурите
Има и опасения, че центровете за данни могат да създадат „топлинни острови“, затопляйки въздуха и земята около тях – феномен, който би добавил към повишаването на температурите, което вече се случва поради замърсяването от изкопаеми горива.
Проучване на учени от Щатския университет на Аризона установи, че топлинното замърсяване от център за данни във Финикс е затоплило кварталите по посока на вятъра с до 4 градуса по Фаренхайт (около 2,2 градуса по Целзий).
„Дори ако тези центрове за данни допринасят само за допълнителен топлинен остров от 1 или 2 градуса, това все пак може да има много значително въздействие върху живота ни“, казва водещият автор Дейвид Сейлър, директор на Школата по географски науки и градоустройство към университета.
Все пак са необходими повече изследвания, за да се определят точно тези въздействия, а някои експерти твърдят, че има малка разлика между центъра за данни и всяко друго промишлено съоръжение, що се отнася до топлината.
Глад за критични минерали
Един от по-пренебрегваните аспекти на изкуствения интелект са минералите и металите, които изисква, включително за полупроводници и компоненти за съхранение на данни.
Добивът на тези суровини, често в Глобалния юг, се свързва със замърсяване на въздуха и водата, обезлесяване, рискове за човешкото здраве и замърсяване на климата.
И с разширяването и напредъка на ИИ той ще генерира електронни отпадъци – бързо нарастващ поток от отпадъци, който е токсичен, ако не се изхвърля правилно. В момента само около една пета от електронните отпадъци се рециклират.
Съществува и безпокойство, че търсенето на тези минерали от страна на ИИ го поставя в пряка конкуренция със сектори, които са от решаващо значение за намаляване на замърсяването, затоплящо планетата – а именно вятърната и слънчевата енергия.
В крайна сметка въздействието на ИИ зависи от нас
Експертите казват, че екологичните вреди от ИИ не са необратимо даденост. Вместо това неговото въздействие ще зависи от избора, който правим: Къде се намират центровете за данни, как се захранват, как се регулират, колко прозрачни трябва да бъдат доставчиците на ИИ относно въздействието по целите си вериги за доставки.
Преди да се построи нов център за данни за ИИ, трябва да е ясно „кой се възползва от него“, казва Каве Мадани, директор на Института за вода, околна среда и здраве към Университета на ООН. Това включва задаване на въпроси като: Носи ли работни места? Ще подобри ли местната икономика? Ще вземе ли вода от местни потребители, които имат по-голяма нужда от нея, като фермерите?
„Има компромиси, както при всяка друга технология. Тя има недостатъци, които трябва да бъдат регулирани, наблюдавани и смекчавани“, казва Мадани.