В природния парк Макира, където се намира най-голямата и най-непокътната гора в Мадагаскар, е регистрирана гигантска тъмнокафява стоножка, която не е регистрирана от 126 години.
(Във видеото може да научите повече за: Видинчанин отглежда десетки влечуги)
Тя е един от 21 „изгубени“ вида, преоткрити от Re:wild по време на експедиция на африканския остров през септември миналата година, резултатите от която току-що бяха публикувани. Природозащитната организация има за цел да открие видове, които не са били наблюдавани и записвани от минимум 10 години, като се надява, че чрез отстраняване на пропуските в данните ще може да помогне за предотвратяване на изчезването на видовете.
Кристина Бигс, отговорник за изгубените видове в Re:wild, забелязва гигантската стоножка да пълзи по ботуша ѝ пред палатката ѝ една сутрин.
(2/5) 🕷️ Makira, Madagascar's largest forest, hosts unique species like this giant millipede last documented in 1897! Conservationists & local guides searched for mammals, fish, insects, spiders & birds. https://t.co/UHUBGg7oEn pic.twitter.com/bWZrfkCsld
— Re:wild (@rewild) July 18, 2024
"Снимах я известно време, защото ми се стори готина, без да подозирам, че това е действително изгубен вид. Едва когато Дмитрий Телнов, специалист по бръмбари от Природонаучния музей в Лондон, изпрати материал на немски колега, специализиран в мадагаскарските мириаподи, разбрахме, че не е документирана от 1897 г.“, казва тя.
Най-дългият наблюдаван екземпляр от вида (научно наименование: Spirostreptus sculptus) е гигантска женска с дължина 27,5 см. Екипът е изненадан да открие, че въпреки липсата на научни данни, стоножката всъщност е доста разпространена в тропическите гори.
„Има толкова много причини, поради които даден вид може да не е документиран в продължение на повече от десетилетие или (да) е „изгубен“ според нашето определение. Болести, замърсяване, катастрофални метеорологични условия, конфликти между хора и диви животни. Но понякога това е просто защото хората не са го търсили или са по-малко заинтересовани, защото не е пухкав и сладък“, казва Бигс.
Сред останалите 20 новооткрити вида са скачащи паяци, подобни на мравки цветни бръмбари и три вида риби. Екипът документира и нови видове, които никога преди не са били регистрирани в Макира, като паяка зебра.
Броган Петт, директор на работната група SpiDiverse в Инвентаризацията на биоразнообразието за опазване (BINCO) и докторант в университета в Ексетър, Великобритания, прави откритието, след като забелязва висящ яйчен сак на входа на малка пещера.
„Веднага ги разпознах като нещо специално. Висящите яйчни торбички са една от характеристиките на семейството паяци зебри, към което принадлежи този нов вид. Пропълзях малко навътре в пещерата и видях няколко възрастни паяка, които пазеха яйчните торбички - те бяха доста големи паяци и беше забележително, че са останали неразпознати толкова дълго време“, казва той в съобщение за пресата.
Lost and Found: Giant Millipede Rediscovered After 126 Years in Madagascar's Makira Natural Park #press #media #news # #newspaper #radio https://t.co/hNdykiFETe pic.twitter.com/kMF8tYGIOW
— WebPressNews (@webpressnewsapp) July 19, 2024
В търсене на изгубени видове
Бигс обяснява, че в търсенето на изгубени видове Re:wild обикновено се фокусира върху откриването на един или два вида по време на една експедиция. Но поради голямата гъстота на биоразнообразието в Мадагаскар те прилагат различен подход, като екипът им се състои от 30 учени от различни университети и природозащитни групи, специализирани в редица видове.
Въпреки това някои от видовете, които са търсили, не са били преоткрити, като например вилообразния лемур от Масоала, Calumma vatososa, голям хамелеон, и сумрачната тетрака, малка жълта пойна птица.
Бигс се опасява, че това може да означава изчезване на някои видове. Страната се сблъсква с мащабно обезлесяване, като според едно проучване от 2023 г. Мадагаскар е загубил 80 % от природните си територии. Макар че Макира е сравнително непокътната, екипът видя доказателства за незаконен добив на полезни изкопаеми, заселване на домове и оризови полета в защитената зона, казва Бигс. Открити са и няколко инвазивни вида, като комари, черни плъхове и сухоземни охлюви, които могат да бъдат заплаха за местната дива природа.
„Знаем, че колкото по-голям е един вид и колкото по-дълго е останал незабелязан, толкова по-голяма е вероятността да изчезне. Така че се притесняваме за вилозния лемур и за листния хамелеон на Фито“, каза тя.
Двата вида са документирани за последен път съответно през 2004 г. и 2006 г., докато праховидната тетрака е забелязана от екипа на Re:wild през 2022 г. и 2023 г. на две други места в Мадагаскар, така че те са уверени, че видът съществува, но не са успели да потвърдят Макира като местообитание.
Бигс предупреждава, че резултатите са от „едно проучване в много дъждовни условия“ и че „е необходима още много работа, за да се заключи без съмнение, че последните индивиди са загинали“. Организацията и нейните партньори ще продължат експедициите на острова, за да съберат допълнителни данни.
„Ефективните усилия за опазване и защита започват с разбирането на това кои видове присъстват и къде се намират. Често тази важна информация липсва, което затруднява определянето на приоритети и прилагането на ефективни действия за опазване в рамките на ограничените ресурси“, казва Мерлин Йок, изследовател в BINCO, в съобщение за пресата.
Бигс се надява, че като идентифицира някои от 4300-те вида в световен мащаб, които не са били документирани от десетилетие или повече, ще може да подпомогне усилията за опазване на уязвимите видове и да предотврати изчезването им.
„Не можете да спасите това, за което не знаете, че съществува“, казва тя.
Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase
