Ч овекът е възникнал в Африка, но кога точно нашите най-ранни предци са напуснали континента и как са се разпространили по света, е предмет на ожесточени спорове между археолозите.
Според ново проучване два фосила, открити в пещера в Северен Лаос, показват, че Homo sapiens, нашият собствен вид, е живял в региона преди около 86 000 години. Откритието оспорва преобладаващата идея, че пътят на хората по света е бил линеен и е протекъл на една вълна преди около 50 000-60 000 години.
"Има вероятност тази ранна миграция да е била неуспешна, но това не отвлича вниманието от факта, че H. sapiens е пристигнал в този регион по това време, което е забележително постижение", казва по електронната поща авторът на изследването Кира Уестауей, доцент в университета "Макуори" в Австралия.
ДНК анализът на днешните човешки популации подкрепя хипотезата, че ранните съвременни хора са напуснали Африка преди около 50 000-60 000 години, а археолозите смятат, че ранните ни предци вероятно са се движили по крайбрежието и островите през Югоизточна Азия към Австралия.
Humans originated in Africa, but when exactly our earliest ancestors left the continent and how they spread around the world has been intensely debated by archaeologists https://t.co/PK2mNNayQf
— CNN International (@cnni) June 13, 2023
Въпреки това все по-голям брой по-стари човешки останки, открити в Китай и Леванта, показват, че тази глава от човешката история е по-сложна, отколкото се смяташе първоначално.
Миграцията преди 50 000-60 000 години, "която допринася за сегашния ни генофонд, може да не е била първата" - казва Уестауей. "Възможно е да е имало и по-ранни миграции, които не са били успешни и поради това не са допринесли със своята генетика за нашите съвременни популации."
Освен последните находки, на обекта са открити и две челюстни кости, ребро и фаланга, а физическите характеристики на всички останки подсказват, че те принадлежат на ранни съвременни хора.
Датирането на вкаменелостите от обекта се оказва трудно. Те са твърде стари за радиовъглеродно датиране, което може да датира останки само отпреди около 46 000 години. Освен това пещерата е част от обекта на световното наследство на ЮНЕСКО, което означава, че човешките вкаменелости не могат да бъдат директно датирани поради лаоските закони за защита на района, според Уестауей.
Вместо това екипът, участващ в изследването, публикувано във вторник в списание Nature Communications, използва две различни техники, за да оцени възрастта на вкаменелостите.
Изследователите измерват луминесценцията в кварцовите и фелдшпатовите минерали в слоя седимент - метод, който разкрива колко време е минало, откакто материал с кристални минерали е бил нагряван или излаган на слънчева светлина.
С напредването на разкопките в дълбочина те откриват и два животински зъба в същия слой като човешките останки и ги датират чрез измерване на радиоактивното разпадане на изотопите на урана - химични елементи, открити в зъбния емайл - в техника, наречена електронно-спинов резонанс.
Двете вкаменелости са оценени на възраст от 68 000 до 86 000 години, като фрагментът от кост на крак е по-старата находка.
Освен че поставя под съмнение хронологията на ранната човешка миграция, обектът оспорва и традиционното мислене, според което най-ранните пътувания на хората в региона биха били свързани с заобикаляне на крайбрежието и островни места като Суматра, Филипините и Борнео.
Early humans left Africa and reached Asia earlier than thought, fossil discovery reveals https://t.co/eDzPmk64FX
— KVIA ABC-7 News (@abc7breaking) June 14, 2023
Планинският регион в сърцето на континентална Югоизточна Азия е бил и е силно залесен, на височина около 1100 метра и на разстояние най-малко 300 километра от морето.
"Завладяващата част от това изследване е местоположението на пещерата. Знаем, че хоминините са имали склонност да се придвижват по речните долини във вътрешността на страната, но това местоположение потвърждава подозренията ни, че ранният Хомо сапиенс е имал способността да се адаптира и да се разпръсне из гористите райони на планината много по-рано от очакваното", обяснява Уестауей.
Археолозите смятат, че пещерата е била обитавана в продължение на почти 50 000 години, а последните открития подчертават вълнуващия потенциал на региона за палеоантропологията.
В близкия обект, известен като пещерата Кобра, е открит зъб, за който се смята, че принадлежи на денисовци - неуловими ранни хора. Този зъб обаче е с 70 000 години по-стар от най-ранните останки от Там Па Линг, така че няма доказателства, че двата вида хора са се смесвали или съжителствали, казва Уестауей.
Най-старото фигурално скално изкуство в света е открито в пещери в Индонезия, а изчезнали човешки видове, включително малките Homo floresiensis и Homo luzonensis, са открити на острови в Индонезия и Филипините.
Екипът очаква да открие още човешки вкаменелости от региона.
"Обектът Там Па Линг е един от петте други обекта (открити) в тази карстова планина, които съдържат човешки следи", казва Уестауей.
